НА

WORD

НОЕМВРИ 1909

МОМЕНТИ С ПРИЯТЕЛИ

Не изглежда разумно две или повече противоречиви мнения да са правилни по отношение на всяка истина. Защо има толкова много мнения относно някои проблеми или неща? Как тогава ще можем да кажем кое е правилното мнение и какво е истината?

Абстрактната Една Истина не може да бъде доказана или демонстрирана на човешкия ум, нито пък човешкият ум може да разбере такова доказателство или демонстрация дали е възможно да го даде, повече от законите, организацията и работата на Вселената може да се докаже като нечиста пчела, или от попова лъжичка може да разбере изграждането и експлоатацията на локомотив. Но въпреки че човешкият ум не може да разбере Една истина в абстракцията, възможно е да се разбере нещо от истината, свързана с нещо или проблем в проявената вселена. Истината е нещо такова, каквото е. Възможно е човешкият ум да бъде така обучен и развит, че да може да знае нещо такова. Има три етапа или степени, през които човешкият ум трябва да мине, преди да може да знае каквото и да е. Първото състояние е невежеството или тъмнината; второто е мнение или убеждение; третата е знание или истина, каквато е.

Невежеството е състоянието на умствената тъмнина, в която умът може слабо да възприема нещо, но е напълно неспособен да го разбере. Когато в невежество умът се движи и се контролира от сетивата. Сетивните чувства са толкова облачни, цвят и объркват ума, че умът не може да различи облака от невежество и нещото, каквото е. Умът остава невеж, докато се контролира, насочва и управлява от сетивата. За да излезе от тъмнината на невежеството, умът трябва да се занимава с разбирането на нещата, които се различават от усещането за нещата. Когато умът се опитва да разбере нещо, което се отличава от това да усети нещата, то трябва да мисли. Мисленето кара ума да излезе от състоянието на тъмното невежество в състоянието на мнение. Състоянието на мнение е това, в което умът усеща нещо и се опитва да разбере какво е то. Когато умът се занимава с нещо или проблем, той започва да се разделя като мислител от това, за което се отнася. След това започва да има мнения за нещата. Тези мнения не се отнасят до нея, докато се задоволяваше със състоянието на невежеството, не повече от това, че психически мързеливият или чувственият човек не се занимава с мнения за неща, които не се отнасят до сетивата. Но те ще имат мнение за нещата от чувствен характер. Мнението е състоянието, при което умът не може ясно да вижда истина или нещо такова, каквото е, за разлика от сетивата или предметите, каквито изглеждат. Неговите мнения формират неговите убеждения. Неговите вярвания са резултат от неговите мнения. Мнението е средният свят между тъмнината и светлината. Това е светът, в който сетивата и променящите се обекти се смесват със светлината и се виждат сенки и отражения на обектите. В това състояние на ума умът не може или не различава сянката от обекта, който я хвърля, и не може да вижда светлината като отделна от сянка или обект. За да излезете от състоянието на мнението, умът трябва да се опита да разбере разликата между светлината, обекта и неговото отражение или сянка. Когато умът се опитва, той започва да различава правилните мнения и грешните мнения. Правилното мнение е способността на ума да реши каква е разликата между нещото и неговото отражение и сянка, или да види нещата такива, каквито са. Грешното мнение е заблуждението на отражението или сянката на нещо за самото нещо. Докато в състояние на мнение, умът не може да вижда светлината като отделна от правилните и грешните мнения, нито предметите, които да са различни от техните отражения и сенки. За да може да има правилни мнения, човек трябва да освободи ума от предразсъдъците и влиянието на сетивата. Сетивните чувства оцветяват или влияят на ума, за да произвеждат предразсъдъци, а където предразсъдъците не са правилно мнение. Мисълта и обучението на ума да мислят са необходими за формиране на правилни мнения. Когато умът е изградил правилно мнение и отказва да позволи на сетивата да влияят или да предразсъдят ума срещу правилното мнение и поддържа това правилно мнение, без значение дали то може да е против нечия позиция или интереса на самия себе си или на приятелите, и се придържа към правилното мнение преди и в предпочитание пред всичко останало, тогава умът за момента ще премине в състояние на знание. Тогава умът няма да има мнение за нещо или да бъде объркан от противоречиви други мнения, но ще знае, че нещата са такива, каквито са. Човек излиза от състоянието на мнения или убеждения, в състояние на познание или светлина, като държи на това, което знае, че е истинско в сравнение с всичко останало.

Умът се научава да познава истината на всяко нещо, като се занимава с това нещо. В състоянието на знанието, след като се е научило да мисли и е успяло да достигне до правилните мнения чрез свобода от предразсъдъци и чрез продължително мислене, умът вижда нещо такова, каквото е, и знае, че то е като от светлина, което е светлината на знанието. Докато в състояние на невежество беше невъзможно да се види, и докато в състоянието на мнението не виждаше светлината, но сега в състояние на познание, умът вижда светлината, различаваща се от нещо и нейните отражения и сенки. , Тази светлина на знанието означава, че истината за нещо е известна, че всяко нещо е известно, че е наистина, а не така, както изглежда, когато е замъглено от невежество или объркано от мнения. Тази светлина на истинското познание няма да бъде объркана за други светлини или светлина, които са познати на ума в невежество или мнение. Светлината на знанието сама по себе си е доказателство. Когато това се вижда, това е защото мисленето се премахва чрез знание, тъй като когато човек знае нещо, той вече не минава през труден процес на разсъждение за това, за което вече е обмислял и сега знае.

Ако някой влезе в тъмна стая, той се чувства по пътя си към стаята и може да се препъне върху обекти в него, да се нарани по мебелите и стените или да се сблъска с други, които се движат безцелно като себе си в стаята. Това е състоянието на невежество, в което живеят невежите. След като се премести в стаята, очите му привикват към тъмнината и като се опитва да различи неясните очертания на обекта и движещите се фигури в стаята. Това е като преминаването от състояние на невежество към състоянието на мнението, където човек е в състояние да различи едно нещо тъжно от друго нещо и да разбере как да не се сблъска с други движещи се фигури. Нека предположим, че този в това състояние сега си мисли за светлина, която досега носеше и прикриваше за неговата личност, и нека предположим, че сега той изважда светлината и я проблясва из стаята. Чрез проблясването му из стаята той обърква не само себе си, но и обърква и дразни други движещи се фигури в стаята. Това е като човек, който се опитва да види предметите, тъй като те се различават от онова, което са му изглеждали. Тъй като светва светлината, обектите изглеждат по-различни от тях и светлината заслепява или обърква зрението му, тъй като визията на човека е объркана от противоречиви мнения за него и другите. Но докато внимателно изследва предмета, върху който почива светлината му и не се смущава или смущава от други светлини на други фигури, които сега могат да мигат, той се научава да вижда какъвто и да е предмет, какъвто е, и научава, като продължава да изследва предметите, как да видиш някакъв предмет в стаята. Нека сега предположим, че той е способен да разгледа предметите и плана на стаята, за да открие отворите на стаята, които са били затворени. Чрез продължителни усилия той е способен да премахне онова, което пречи на отварянето, и когато той прави светлината, нахлува в стаята и прави видими всички предмети. Ако той не е заслепен от потока ярка светлина и не затваря отново отвора заради светлината, която се влива и заслепява очите си, непривикнала с светлината, той постепенно ще вижда всички предмети в стаята без бавния процес на движение над всяко отделно със своята светлина за търсене. Светлината, която наводнява стаята, е като светлината на знанието. Светлината на знанието разкрива всички неща такива, каквито са, и от тази светлина се знае, че всяко нещо е такова, каквото е.

Приятел [HW Percival]