НА

WORD

Януари 1910

МОМЕНТИ С ПРИЯТЕЛИ

Действа ли духът с човека и какво са духовни същества?

Трябва да поставим под въпрос въпроса, преди да можем да отговорим на него. Малко хора спират да мислят какво означават, когато използват такива термини като дух и духовно. Ако се изискват определения от тези хора, са малко хора, които не биха почувствали своето незнание какво означават термините. В църквата има толкова объркване, колкото и извън нея. Хората говорят за добри и зли духове, мъдри духове и глупави духове. Твърди се, че има дух на Бог, дух на човек, дух на дявола. Тогава има множество духове на природата, като духът на вятъра, на водата, на земята, на огъня, а духът се приписва на алкохола. Всяко животно е създадено с определен дух и някои писания говорят за други духове, които владеят животните. Култът, известен като спиритизъм, или спиритизъм, говори за духове пазители, контрол на духа и земя на духовете. Материалистът отрича, че има някакъв дух. Култът, известен като Christian Science, използвайки либерално термина, добавя към объркването и го използва с взаимозаменяемо удобство. Няма съгласие за това какъв е духът или за какво състояние или качество се отнася думата духовно. Когато се използва думата духовно, най-общо казано, тя има за цел да покрие качества, качества и условия, за които се предполага, че не са физически, не материални, а не земни. Така чуваме за духовна тъмнина, духовна светлина, духовна радост и духовна скръб. Едно е казано, че хората са виждали духовни снимки; човек чува духовни личности, духовни изражения, духовни чувства и дори духовни емоции. Няма ограничение за снизхождението в употребата на думите дух и духовно. Подобно объркване ще продължи, докато хората отказват да мислят категорично какво означават или какво изразяват на езика си. Трябва да използваме определени термини, за да представим определени мисли, за да може по този начин да бъдат известни определени идеи. Само с определена терминология можем да се надяваме да обменяме мнения помежду си и да намерим пътя си през умственото объркване на думите. Духът е първичното, а също и крайното състояние, качество или състояние на всички проявени неща. Това първо и последно състояние е далеч от физическия анализ. Това не може да бъде доказано чрез химичен анализ, но може да се докаже на ума. Тя не може да бъде открита от физика, нито от химика, защото техните инструменти и тестове няма да отговорят и защото те не са в една и съща равнина. Но това може да се докаже на ума, защото умът е от тази равнина и може да отиде в това състояние. Умът е сходен с духа и може би го знае. Духът е това, което започва да се движи и действа отделно от родителското вещество. Родителското вещество на духа е без действие, неподвижно, пасивно, спокойно и хомогенно, освен когато част от себе си се отклони от себе си, за да премине през период на проявление, наречен инволюция и еволюция, и освен, когато онази част, която се е отклонила, се върне отново в своя родител вещество. Между заминаването и връщането основното вещество не е както е описано по-горе.

Веществото, когато се издава по този начин, вече не е субстанция, а е материя и е като едно голямо огнено, ефирно море или кълбо в ритмично движение, като цялото е съставено от частици. Всяка частица, както и цялото, е двойствена по своята същност и неделима. Това е духовна материя. Въпреки че всяка частица може и трябва по -късно да премине през всички състояния и условия, тя не може по никакъв начин или по никакъв начин да бъде изрязана, разделена или разделена сама по себе си. Това първо състояние се нарича духовно и въпреки че е с двойна, но все пак неразделна природа, духовната материя може да се нарече дух, докато е в това първо или духовно състояние, защото духът изцяло преобладава.

Следвайки общия план към инволюция или проявление в тази универсална, духовна или умствена материя, материята преминава във второ и по -ниско състояние. Във второто състояние въпросът е различен от първия. Двойството по въпроса сега е ясно показано. Всяка частица вече не изглежда да се движи без съпротива. Всяка частица се движи самостоятелно, но среща съпротива сама по себе си. Всяка частица в своята двойственост се състои от това, което се движи и това, което се движи, и макар двойни по своята природа, двата аспекта са обединени като едно. Всеки служи на друга цел. Сега материалът може правилно да се нарече духовна материя, а състоянието, в което се намира духовната материя, може да се нарече състояние на живота на духовната материя. Всяка частица в това състояние, макар и наречена духовна материя, е доминирана и контролирана от тази сама по себе си, която е дух, и духът във всяка частица от духовата материя доминира в другата част или природата на себе си, която е материя. В състоянието на живота на духовната материя духът все още е преобладаващият фактор. Докато частиците на духовната материя продължават към проявление или инволюция, те стават по-тежки и по-плътни и по-бавни в движението си, докато преминат във състояние на форма. Във формата на частиците, които са били свободни, самодвижещи се и непрекъснато активни, сега са забавени в движението си. Това забавяне се дължи на факта, че материята на частицата доминира в спиртната природа на частицата и защото частицата се слива с частицата и чрез всичко естеството на материята на частиците доминира в тяхната духовна природа. Тъй като частиците се сливат и комбинират с частици, ставайки по -плътни и плътни, те най -накрая стигат до границата на физическия свят и тогава материята е в обсега на науката. Когато химикът открива различните характери или методи на материята, те му дават името на елемента; и така получаваме елементите, всички от които са материя. Всеки елемент, комбиниращ се с други според определени закони, кондензира, утаява и се кристализира или централизира като твърдата материя около нас.

Има физически същества, елементарни същества, житейски същества и духовни същества. Структурата на физическите същества е от клетки; елементните същества са съставени от молекули; жизнените същества са атомни; духовните същества са от дух. Химикът може да изследва физическото и да експериментира с молекулярна материя, но все още не е влязъл в царството на духовната материя, освен чрез хипотеза. Човек не може да види, нито да усети живото или духовното същество. Човек вижда или усеща това, към което е настроен. Физическите неща се контактуват чрез сетивата. Елементите се усещат чрез сетивата, насочени към тях. За да възприеме духовна материя или същества от духовна материя, умът трябва да може да се движи свободно в себе си, освен сетивата си. Когато умът може да се движи свободно, без да използва сетивата си, той ще възприема дух-материя и живот-същества. Когато умът е в състояние да възприеме, той ще може да познава духовните същества. Но така известните духовни същества или жизнените същества не са и не могат да бъдат онези същества на сетивата без физически тела, които небрежно и небрежно се наричат ​​духове или духовни същества и които копнеят и жадуват плът. Духът действа с човека пропорционално, тъй като човекът настройва ума си към състоянието на духа. Това прави чрез мисълта си. Човекът е в най-високата си част духовно същество. В душевната си част той е мислещо същество. Тогава в желанието си природата е животинско същество. Познаваме го като физическо същество от плът, чрез което често виждаме животното, често влизаме в контакт с мислителя и в редки моменти забелязваме него като духовно същество.

Като духовно същество човекът е върхът на еволюцията, първичното и крайното проявление и резултат от еволюцията. Духът в началото на инволюцията или проявлението е неделим.

Както основната духовна материя участва постепенно, етап от етап, от държава в държава, и накрая това, което беше духовна материя, се държи в робство и се затваря от другата страна на самата природа, която е материя, така духът постепенно, стъпва по стъпка потвърждава своето надмощие над самата материя и, преодолявайки съпротивата на самата материя, най-накрая откупува тази стъпка стъпка от стъпка от грубото физическо, през света на желанието, от дълги етапи, най-после достигайки до света на мисъл; от този етап той се издига чрез стремеж към окончателното си постижение и постигане на света на духа, света на знанието, където той отново се превръща в себе си и познава себе си след дългия си престой в подземния свят на материята и сетивата.

Приятел [HW Percival]