НА

WORD

октомври 1912

МОМЕНТИ С ПРИЯТЕЛИ

Как може човек да се защити от лъжите или клеветите на другите?

Чрез честност в мисълта, истинен в речта и просто в действие. Ако човек ще мисли, че няма лъжа и е правдив в словото, лъжата или клеветата не могат да надделят срещу него. С оглед на привидната несправедливост и безславната клевета по света, това твърдение не изглежда да бъде подкрепено от факти. И все пак е вярно. Никой не желае да се клевети; никой не желае да бъде излъган; но по-голямата част от хората лъжат и клеветят другите. Може би лъжата е само малка, „бяла лъжа“; може би клеветата се прави само по пътя на клюките, за да се направи разговор. Независимо от това, лъжата е лъжа, но тя може да бъде оцветена или наречена. Факт е, че е трудно да се намери човек, който мисли честно, говори истинно и действа справедливо. Човек може да признае това твърдение като цяло вярно за другите, но е вероятно да го отрече, ако се прилага спрямо него. Отказът му обаче доказва твърдението в действителност и той е собствена жертва. Универсалният навик да извикваме срещу лъжи и изобщо да изобличаваме клевети, но не намалявайки приноса ни към предлагането, причинява и поддържа толкова голямо разнообразие и запас от стоката в активно обращение и кара тези, които имат общо с доставката, да бъдете толкова податливи на или наранени от лъжи и клевети.

Лъжата е в моралния свят какво е убийството във физическия свят. Този, който се опита да убие, би убил физическото тяло. Този, който лъже за друг, наранява или се опитва да унищожи характера на този друг. Ако бъдещият убиец не може да намери вход за оръжието си във физическото тяло на неговата жертва, той няма да успее в опита си за убийство и е вероятно, че когато бъде хванат, той ще понесе наказанието на своето деяние. За да предотврати влизането в тялото му на оръжието на убиеца, планираната жертва трябва да се е защитила с герб или нещо, което устоява на атаката. Убиецът в моралния свят използва лъжата, лъжата, клеветата като свое оръжие. С тях той атакува характера на неговата жертва. За да се предпази от оръжията на убиеца, планираната жертва трябва да има броня за него. Честността в мисълта, истинността в речта и справедливостта в действие ще изгради за него броня, неуязвима за атаки. Тази броня не се вижда, но нито се вижда лъжа, нито клевета, нито се вижда характер. Макар и да не се виждат, тези неща са по-истински, отколкото е пистолет, нож или броня от стомана. Лъжата или клеветата не могат да повлияят на характера на този, който се пази от честност и истинност, защото истинността и честността са постоянни добродетели; лъжите и клеветата са техните противоположности и са пороци, които са постоянни. Лъжата не може да надделее над истината. Клевата не може да надделее над честността. Но ако вместо да бъде честен в мисълта си, човек мисли лъжа и говори лъжливо, неговото мислене и реч правят характера му уязвим и негативен към положителните лъжи или клевети, насочени към него. Ако обаче неговият герой е защитен от броня, направена от неговата честност в мисълта и истинност в речта, тогава оръжията, насочени към него, ще отстъпят на онзи, който ги е нанесъл и който сам ще понесе последствията от собствения си акт. Такъв е законът в моралния свят. Този, който наранява чуждия характер чрез лъжи и клевети, от своя страна ще страда от лъжите на другите, въпреки че наказанието може да бъде отложено. По-добре е убийствените намерения на някой към друг веднага да се отдръпнат от него и от бронята на честността и истинността на планираната му жертва, защото е по-вероятно да види и по-скоро ще види безполезността на грешната мисъл и действие и ще толкова по-рано се научи да не лъжеш, да не грешиш, защото той не може да сгреши без да нарани себе си. След като е научил, че не трябва да прави грешно, ако избягва наказанието за грешно, скоро ще се научи да прави правилно, защото е правилно и най-добре.

Малките „бели лъжи“ и безстопанствената клевета не са малките безобидни неща, които изглеждат на невиждащи очи. Те са семената на убийства и други престъпления, макар че много време може да се намеси между засаждането на семената и жъненето на плодовете.

Когато човек каже лъжа, която е неоткрита, той е сигурен да каже друг и друг, докато не бъде открит; и той става закоравен лъжец, потвърден в навика. Когато човек лъже, той неизменно казва друга лъжа, за да скрие първата си, и трета, за да скрие двете и така нататък, докато лъжите му не си противоречат и не изпъкнат като силни свидетели срещу него. Колкото по-успешен е той в началото в добавянето към броя на лъжите си, толкова по-затрупан и смазан ще бъде той, когато тези деца на неговата мисъл са призовани да свидетелстват срещу него. Този, който се защитава от честност, истинност, справедливост, в мисълта и речта и действията си, няма само да се предпази от атаки на лъжа и клевета; той ще научи как да не го атакуват онези, които биха го нападнали и как се защитават, като имат невидима, макар и неуязвима броня. Той ще бъде истински филантроп поради моралната сила, която другите са стимулирани да развиват. Той ще бъде истински реформатор чрез установяване на честност, истинност и справедливост в мисълта и словото. Така с прекратяването на престъплението ще бъдат премахнати домове за поправяне и премахване на затворите, а с активни умове човекът ще има щастие и ще възприеме каква е свободата.

Приятел [HW Percival]