НА

WORD

ДУХОВЕ, ЧЕ НИКОГА НЕ СА МЪЖКИ

(Продължение)

Деца на хората и елементалите

В тези два случая, от поколение от обединението на двама души и от раждането на психическото тяло от по-висок порядък на човека чрез самогенерация, са посочени някои факти за обединението на човек с елемент. Там отново физическата основа трябва да бъде човешка клетка, зародишна клетка. От двете същества едното е човек, мъж или жена и има физическо тяло и ум, а другото същество няма физическо тяло и няма ум. Тя няма астрално тяло, каквото имат хората. Всичко, което трябва да се каже за него, е, че елементът принадлежи към един от четирите елемента на земната сфера; че чрез стихията действа световно желание; и че формата на елемента е формата на този елемент, като човек. За момента няма значение откъде идва формата, а не откъде идва човекът. Тогава има само едно същество от двете, което може да предостави физическа зародишна клетка. Подобна зародишна клетка обаче, както човек в момента може да предостави, не е достатъчно развита и затова не позволява в нея действието както на мъжките, така и на женските сили. Дали трябва да има обединение на човек и елемент, последвано от човешки проблем, зависи на първо място от зародишната клетка, която човекът може да осигури. Зародишът в клетката е обзаведен от човешкия елемент в човешкото физическо тяло. Този елемент обаче е оформен и приспособен само към мъжката сила или към женската сила.

За да бъде човешкият партньор подходящ за съединение с елемент, човешкият елемент в човешкия партньор трябва да бъде силен, развит, издигнат извън обикновеното състояние. Сигурно е оставил обичайното състояние достатъчно далеч зад себе си, така че да може да произведе клетка, в която едната от силите е напълно активна, а другата поне не е напълно в изобилие. Развитието не трябва да е напредвало дотолкова, до колкото на човек, който може да се роди самостоятелно; все пак трябва да лежи по посоката, в която е пътувал такъв. Когато човек има такъв човешки елемент, тогава някои елементи от по-висок ред са привлечени и търсят асоциация с човека. Човекът трябва да реши дали ще има или няма да има съюз с елемента.

Ако човешкото съгласие, елементарният партньор ще трябва да стане толкова съществен, че да позволява физически съюз. Елементалът, мъж или жена, няма физическо тяло и не може да осигури зародишна клетка. Следователно е необходимо чрез едната зародишна клетка, предоставена от човека, мъжа или жената, и двете сили да действат. Елементалът, мъжът или жената, взема назаем физически материал от своя човешки партньор, за да се облече в плът за съюза. Преди обединението им стихията ще се появи пред човешкия си партньор, но тя не придобива физическа плътност в плът, докато не пренесе някои клетки през астралното тяло на човека. Човешкият елемент на човешкия партньор съдържа части от всичките четири елемента и също така има елемента, към който елементният партньор принадлежи. Със съгласието на човека естествено се осъществява връзка между неговия човешки елемент и стихийния партньор, когато му се появи. Чрез човешкия елемент астралът на човека се привлича в елементарния партньор, а с астралния - който е формата на тялото на физическото - следва някои физически клетки. Това прехвърляне може да бъде направено няколко пъти преди обединението. С астралната форма и физическите клетки от партньора на човека, стихията придобива физическа видимост и здравина. Тогава в обединението има две твърди тела; но само човекът може да осигури зародишна клетка. Едната енергия действа чрез човека според пола на човека, мъжа или жената, другата действа чрез стихията и събужда онази страна на човешката зародишна клетка, която е била в състояние на сън. Така че двете сили, действащи в тази клетка, са центрирани от третия фактор, който ще се развие в детето, когато се роди. Тогава става зачеването, следва бременността и раждането. Те, разбира се, продължават с жената, независимо дали тя е човек или елементарна. В замяна на това, което елементът е получил, човешкият партньор получава директната сила не само от стихията на елемента, но и от цялата природа, и така се прави цялостно за временната му загуба на физически клетки. Елементарният партньор може да запази видимостта и здравината си, или не може, според условията. Хората могат да бъдат мъже или жени, а елементите, разбира се, се появяват съответно в женска или мъжка форма. Описаният тук метод се разбира лесно като се прилага върху човешката женска. Но не е по-различно в случай на елементарна женска и човешка мъжка. Основата винаги е естеството на физическата зародишна клетка, която може да бъде обзаведена от човека.

Един дял стои между човешкия и стихийния свят. Щастлив за човешката раса и за света, че единственият известен начин на човешкото поколение е възпроизвеждането чрез двама души от противоположния пол. Защото в сегашното състояние на човечеството, ако бяха известни други методи, съществата, които притискат прага на физическия живот, търсейки оттам да влязат във физическия свят, щяха да влязат. Те се пазят. Необходим е по-висок тип хора, преди по-добрият ред елементи да се съпостави с човека. (Виж Словото, том 21, стр. 65, 135). В момента по-ниските типове само заобикалят човека. Срещу тях вратата е затворена. Има това подобие между долните стихии и средното човечество - което всъщност е до голяма степен и елементарно - че и двамата не се интересуват от отговорност и желаят само удоволствие и забавление. Долните елементи не се грижат за безсмъртието. Те не го знаят, не го оценяват. Всичко, което искат, е сензация, забавление, спорт. По-добрият клас, за който се говори тук, са елементи, които са по-напреднали. Те могат и имат човешки форми, макар и да няма физически тела. Те желаят безсмъртие и с удоволствие плащат всякаква цена за него. Те копнеят да станат хора; и тъй като само чрез човека те могат да получат своето безсмъртие, природата ги кара да се съпоставят с човек. Те се движат от инстинкта; не е въпрос на познаване. Но безсмъртието не се придобива наведнъж с просто съгласие с човек. Ако разделението между физическия човешки и стихиен свят бъде премахнато, по-високите порядки ще се отдалечат и по-ниските елементарни раси ще се изсипят в този свят. Ще има дегенерация на човешката раса. Ще бъде върнат за векове в еволюцията. Всъщност, ако беше налице такова условие, от законите щеше да се изисква на великите Intelligences да унищожат голяма част от човешкия свят. Причините за дегенерацията биха били многобройни. Някои хора биха могли да задоволят сексуалните си вкусове, без да изглеждат отговорни. Други биха удовлетворили жаждата си за власт чрез използването на стихии в магията. Балансът между компенсация и работа от всякакъв вид, включително художествен и научен, би бил разрушен далеч отвъд всичко, което сега си представяме. Тогава кармичните корекции биха наложили изтриване от състезанието.

Преди да се премахне разделението между елементарното и човешкото, човекът, мъжът и жената, трябва да бъдат в правилно състояние и трябва да осъзнаят светостта на отговорността и да се отличат в самоуважението, самоотричането и самоограничението. Ако човекът има качества, физически и психически и правилното отношение към отговорността за съединение с елементи, дялът ще бъде премахнат. Сношенията тогава биха били не само възможни; може да е правилно.

Под правилни физически условия се разбира, че човекът ще има здраво тяло, че ще има правилна алиментация, ще може да усвоява и усвоява храната си без ферментация и гниене, да има правилен баланс между белия и червения корпус на кръвта му в циркулация, пълно и равномерно дишане и бъдете възприемчиви и чисти сексуално. Душевното състояние трябва да бъде такова, при което той иска да носи отговорност и осъзнава задължението си да напредва сам и да помага на другите предварително. Тези две са правилните условия. Тогава един по-добър клас елементи ще търси признание на човек и желание за сношение, а след това и човешкият елемент на човека би бил физически засилен и чрез човешкия елемент физическото тяло ще произведе вида на клетката, която прави съюз с елементарен възможен.

Както с правилното физическо и психическо състояние в човек, така и с правилното разпореждане в елементарна среща в съюз, дялът ще бъде премахнат и третият фактор ще присъства в обединението. Мъжествената или женската сила, предоставена от човека и сближаваща се в противоположна сила, работеща през елемента, се слепва в човешката зародишна клетка от третия фактор, който „запечатва” концепцията. Проблемът би бил човек, образуван във форма, физически по тялото и със или без ум. Този продукт може да има две характеристики, здравина на човека и също така елементарни сили, особено тези на конкретния елемент на неговия родител.

Елементарът на родителя би контактувал с ума на човешкия си сътрудник, впечатлил върху него нещо от менталната светлина, подобно на това, че личността в човешкото тяло е впечатлена и засегната от светлината на нейния ум; но не би било безсмъртно, тоест нямаше да има безсмъртен ум. Това, което би получило от постоянната връзка с човека и използването на физическите клетки, получени от и присвоени от него чрез човешкия елемент на човека, би била личност. Тя би развила сама по себе си модел на личност, а след това и на личност. Личността би означавала, че макар да е без ум и да не е безсмъртна при смъртта, през това време ще премине зародиш, който ще има силата да се превърне в нова личност. Имайки личност, стихията в ежедневието си не би могла да се разграничи от обикновения човек. Защото всичко, което може да се усети дори от човека, е неговата личност. Освен това всички личности в дадена обстановка действат до голяма степен според формите; освен това има своеобразно отражение на ума, чрез което отсъствието на индивидуален ум се прикрива.

За астралната светлина е зададен модел за всеки от различните региони на земята, по който действат моделите на хората. При тези бавно променящи се модели хората формират своите навици, своите обичаи, обреди, спорт, забавления, стил и носят дрехите си. Всички тези въпроси варират за различните части на земята, някои от тях малки, други големи. Хората, поради умовете си, не следват строго моделите. Елементал, който наскоро се е сдобил с личност, както е заявено, реагира лесно на исканията на моделите. Така стихията пада веднага в унисон с останалите жители и действа дори по-естествено и грациозно от тях. Елемент, който наскоро е придобил човешка форма и е дошъл от невидимия елемент, напълно излязъл в човешкия свят, не може да бъде забелязан като различен от хората, освен че изглежда по-свеж, по-нов, по-грациозен. Той говори и действа интелигентно - и въпреки това няма ум. Той няма индивидуален ум. Очевидните му разсъждения и интелигентни действия са предизвикани от впечатленията, получени от човешкия му партньор, и по-нататък от колективните умствени сили на неговите човешки сътрудници в общността. Те се отразяват на нервния му механизъм и той реагира. Елементалът може да действа като домакиня, икономка, бизнесмен, земеделски производител, както и средният. По бизнес въпроси той дори ще е по-строг, защото има инстинкта на природата зад себе си и е наясно с намерението на другите. Ако стихията придобие личност, следователно тя не може да бъде разграничена от обикновените хора, въпреки че липсва индивидуалният ум.

Всъщност средните хора днес живеят елементарен живот, само че те не са толкова естествени, колкото елементарни. Те търсят забавление и усещане. Те го получават от бизнес, политика и социални контакти. Те са живот на сетивата, почти изцяло. Преобладава тяхната стихийна природа. Когато умът работи, той трябва да робува, за да достави удовлетворение за стихийната природа. Интелектуалните операции са насочени към чувствени удовлетворения.

Когато стихията умре, тя има личност и след смъртта остава зародиш на личността. От това е изградена нова личност. Разбира се, не се пренася памет, защото личността няма памет, която обхваща смъртта.

Личността би могла и така да бъде използвана от ума, за да се свърже по време на земния живот на ума. По този начин, животът след живот, свързвайки се с ум, стихията ще събуди в себе си онова, което ще бъде осветено и ще стане самият ум, и тогава ще има безсмъртен ум.

Еволюцията на миналото, чрез която по-нисшите елементарни същества, а не животни, са били добавени към физическото човечество и са станали привилегировани да бъдат астралните и физическите тела на ума, е протекла отчасти по линии, посочени тук. Животните не влизат в човешкото царство по този начин. Човешкият елемент е елемент, който в миналото е бил сътрудник на ума по един от няколко начина. Споменатото тук е един от начините.

Децата, които произлизат от съединението на хората и стихиите, трябва да се отличават като тези, в които се въплъщава индивидуален ум, и такива, които са без индивидуален ум.

Децата, които нямат ум, са просто продукт на обединението и на трети фактор, който е зародиш на личността. Те имат личност, но ум не се въплъщава. Зародишът на личността свърза и запечата съюза на родителите под санкцията на ума. Подобни деца биха допринесли чрез връзката си в детството с хората и по-късно в живота на възрастните чрез брак да влязат в достатъчен манталитет на своите човешки спътници, за да действат по този начин. И все пак те нямат индивидуален ум, следователно няма инициатива; въпреки че те са добро изражение на установените възгледи и конвенционалните, ортодоксални методи на техните общности. Такива са съществата, които са просто личности, които не са достигнати от индивидуализиран ум.

Има друг клас такова потомство без ум; те са изключителни. Имайки здраво тяло и чиста психическа организация, те се използват от Intelligences за осъществяване на плановете, които хората чрез мисли и действия са направили необходими като тяхна колективна карма. Съществата от този клас действат на земята, тъй като горните стихии действат в непроявената страна на земната сфера (вж Словото, Кн. 21, стр. 2, 3, 4). Някои от тях може да са се появили в историята, за да въведат и въведат нов ред на нещата. Те може да са водачи в битка, герои, завоеватели, никога велики мислители. Те се използват като инструменти за промяна на съдбата на нациите. И все пак всичко това става без собствени индивидуални знания и прозрение, защото те нямат ум. Те постъпват така, както са им принудени, и са подтиквани от управляващите Intelligences. Тяхната награда е въздействието от тези интелигенции, които ги насочват и така те по-скоро ще бъдат пригодени да бъдат осветени от отделните умове в хода на еволюцията и по-късно да станат пълноценни граждани на менталния свят.

Децата, които са потомство на стихии и хора, обаче могат да бъдат от друг вид, тези, в които умовете се въплъщават. Такива имат големи предимства пред обикновения човек. Те произхождат от по-добър и силен човешки родител и от свежестта и силата на елементарния родител, който е незамърсен. Много от несъвършенствата, болестите, пороците, които обикновеният човек наследява при раждането, не присъстват в тялото на дете, родено от такива родители. Такова потомство би имало определени елементарни сили, предвиждане, точна психическа чувствителност към впечатленията. Но освен всичко това, той би имал ум, избрал този телесен инструмент, мощен ум, способен да схване, различи, да си представи, да създаде. Той може да бъде държавник, войн, мислител или неясен, смирен човек, според работата, която има за цел. Неговият физически произход може да бъде сред ниско или могъщите. Той би очертал работата си, независимо в кой социален слой се е родил.

Това са някои факти за децата на хора и стихии, около които плуват митове и легенди.

(Следва продължение)