Фондация Слово
Споделете тази страница



Когато ма премина през махат, ма пак ще бъде ма; но ма ще се обедини с махат и ще бъде махат-ма.

- Зодиакът.

НА

WORD

Vol 9 ЮЛИ 1909 Номер 4

Авторско право 1909 от HW PERCIVAL

АДЕПТИ, МАЙСТОРИ И МАХАТМИ

ТЕЗИ думи са в обща употреба от много години. Първите две идват от латинския, последният от санскрита. Adept е дума, която е в народна употреба в продължение на много векове и се прилага по много начини. Той обаче е използван по особен начин от средновековните алхимици, които с употребата на термина означават човек, който е достигнал до познанието на алхимичното изкуство и който е специалист в практиката на алхимията. В обща употреба терминът се прилага за всеки, който е владеещ своето изкуство или професия. Думата майстор е в обща употреба от ранни времена. Той произлиза от латинския магистър, владетел и е използван като заглавие, за да посочи човек, който е имал власт над другите поради работа или власт, като глава на семейство или като учител. Отделено е специално място в терминологията на алхимиците и розенкройцерите от средновековните времена, тъй като означава човек, който е станал господар на своя предмет и който е способен да ръководи и инструктира другите. Терминът махатма е санскритска дума, общото значение е велика душа, от маха, велика и атма, душа, датираща от много хиляди години. Той обаче не е включен в английския език доскоро, но сега може да се намери в лексикони.

Терминът махатма сега се прилага и в родната му страна, както и за всеки, който се счита за велик по душа като индийски факири и йоги. В окцидента думата обикновено се прилага за онези, за които се смята, че са достигнали най-високата степен на адептство. Така че тези термини са в обща употреба от стотици и хиляди години. През последните тридесет и пет години им беше придадено специално значение.

След основаването на мадам Блаватски на Теософското общество в 1875 в Ню Йорк, тези термини, чрез употребата от нея, придобиха по-различно и по-заострено значение от преди. Мадам Блаватски каза, че е била инструктирана от адепти, майстори или махатми да създаде общество с цел да оповестява на света определени учения, отнасящи се до Бога, природата и човека, които ученията са забравили или не са били наясно. Мадам Блаватски заяви, че адептите, господарите и махатмите, за които тя говори, са хора, притежавани от най-високата мъдрост, които са знаели за законите на живота и смъртта и за явленията на природата и които са в състояние да контролират силите на природа и произвеждат явления според естествения закон, както те желаят. Тя каза, че тези адепти, майстори и махатми, от които е получила знанията си, са разположени на Изток, но че съществуват във всички части на света, макар и непознати на човечеството като цяло. По-нататък г-жа Блавацки каза, че всички адепти, господари и махатми са били или са били мъже, които през дълги векове и с непрекъснати усилия са успели да овладеят, доминират и контролират своята по-ниска природа и които са били в състояние и са действали според знанията и мъдрост, до която са достигнали. В Теософския речник, написан от мадам Блаватски, намираме следното:

"Адепт. (Лат.) Адепт: „Този, който е постигнал“. В окултизма този, който е достигнал етапа на посвещението и е станал магистър по науката на езотеричната философия. "

"Махатма. Запалена, „велика душа“. Адепт от най-висок ред. Извисените същества, които, достигнали до овладяването на своите по-ниски принципи, по този начин живеят безпрепятствено от „плътския човек“ и притежават познание и сила, съизмерима със степента, до която са достигнали в своята духовна еволюция. “

В томовете на „Теософистът” и на „Луцифер” преди 1892, мадам Блаватски е написала много неща за адепти, магистри и махатми. Оттогава през Теософското общество е разработена значителна литература, в която са използвани много от тези термини. Но Блаватски е авторитетът и свидетелят пред света за съществуването на съществата, за които тя говори като адепти, господари и махатми. Тези термини са били използвани от теософи и други в различен смисъл от значението, дадено им от Блаватски. За това ще говорим по-късно. Всички онези, които обаче се свързаха и приеха дадените от нея доктрини и които след това проговориха и по-късно писаха за адепти, майстори и махатми, признаха, че са получили знанията си за тях от нея. Мадам Блавацки чрез своите учения и писания е дала доказателства за някакъв източник на знания, от който произлизат ученията, известни като теософски.

Докато мадам Блавацки и онези, които са разбрали нейното учение, са писали за адепти, майстори и махатми, не е дадена много определена или пряка информация за конкретния смисъл на всеки, различен от другия от тези термини, нито за позицията и етапите които тези същества изпълват в еволюцията. Благодарение на употребата на термините от мадам Блаватски и Теософското общество, тези термини след това са възприети от други, които с много теософи използват термините като синоними и по объркан и безразборни начин. Така че има непрекъснато нарастваща нужда от информация за това кой и какво означават термините, за какво, къде, кога и как съществуват съществата, които представляват.

Ако има такива същества като адепти, учители и махатми, тогава те трябва да заемат определено място и етап в еволюцията и това място и етап трябва да бъдат намерени във всяка система или план, който се занимава истински с Бог, Природа и Човек. Има система, която е създадена от природата, чийто план е в човека. Тази система или план е известна като зодиака. Зодиакът, за който говорим обаче, не са съзвездията на небето, познати под този термин, въпреки че тези дванадесет съзвездия символизират нашия зодиак. Нито говорим за зодиака в смисъла, в който се използва от съвременните астролози. Системата на зодиака, за която говорим, е очертана много редакционни статии, които се появиха в Думата.

При справка с тези статии ще се установи, че зодиакът е символизиран от кръг, който от своя страна означава сфера. Кръгът е разделен с хоризонтална линия; казва се, че горната половина представлява непроявената, а долната половина проявената вселена. Седемте признака на рака (♋︎) към козирог (♑︎) под хоризонталната линия се отнасят за проявената вселена. Знаците над средната хоризонтална линия са символи на непроявената вселена.

Проявената вселена от седем знака е разделена на четири свята или сфери, които, започвайки с най-низшия, са физическата, астралната или психическата, менталната и духовната сфери или светове. Тези светове се разглеждат от инволюционна и еволюционна гледна точка. Първият свят или сфера, извикана в съществуване, е духовното, което е на линията или равнината, рак - козирог (♋︎-♑︎) и в неговия инволюционен аспект е дихателният свят, рак (♋︎). Следващият е светът на живота, лео (♌︎); следващият е свят на формата, дева (♍︎ ); а най-ниският е физическият сексуален свят, везни (♎︎ ). Това е планът на инволюцията. Допълването и завършването на тези светове се вижда в техните еволюционни аспекти. Знаците, които съответстват и допълват споменатите са скорпион (♏︎), сагитарен (♐︎), и козирог (♑︎). Скорпион (♏︎), желанието, е постижението, постигнато в света на формата, (♍︎-♏︎); мисъл (♐︎), е контролът на жизнения свят (♌︎-♐︎); и индивидуалност, козирог (♑︎), е завършеността и съвършенството на дишането, духовния свят (♋︎-♑︎). Духовният, менталният и астралният свят са уравновесени и балансирани във и чрез физическия свят, везни (♎︎ ).

Всеки свят има свои същества, които осъзнават своето битие в конкретния свят, към който принадлежат и в който живеят. В инволюцията съществата от света на диханието, тези от живота, тези във света на формата и тези във физическия свят, всеки осъзнаваха своя определен свят, но всеки клас или вид в неговия свят не беше или не е съзнателен от тези в някой от другите светове. Както например, строго физическият човек не осъзнава астралните форми, които са вътре в него и които го заобикалят, нито сферата на живота, в която живее и която пулсира през него, нито за духовните дишания, които го даряват със своите отличително същество и в и с което за него е възможна съвършенството. Всички тези светове и принципи са вътре и около физическия човек, както са във и около физическия свят. Целта на еволюцията е всички тези светове и техните интелигентни принципи да бъдат уравновесени и да действат интелигентно чрез физическото тяло на човека, така че човекът във физическото си тяло да бъде съзнателен за всички проявени светове и да може да действа интелигентно във всеки или всички светове, докато все още са във физическото му тяло. За да прави това постоянно и непрекъснато, човек трябва да направи за себе си тяло за всеки от световете; всяко тяло трябва да бъде от материала на света, в който трябва да действа интелигентно. В настоящия етап на еволюцията човекът има в себе си принципите, които са били наречени; тоест той е духовен дъх чрез пулсиращ живот в определена форма в рамките на физическото му тяло, действащо във физическия свят. Но той осъзнава само физическото си тяло и физическия свят само защото не е изградил за себе си никакво постоянно тяло или форма. Той осъзнава физическия свят и физическото си тяло сега, защото функционира във физическото тяло тук и сега. Той осъзнава физическото си тяло толкова дълго, колкото трае и вече не; и доколкото физическият свят и физическото тяло са само свят и тяло на равновесие и равновесие, следователно той не е в състояние да изгради физическо тяло, което да издържи чрез промяната на времето. Той продължава да изгражда физически тела едно след друго чрез многобройни животи, в които живее за кратък период от време, и при смъртта на всеки се оттегля в състояние на сън или почивка в света на формата или в света на мисълта, без да се е уравновесил принципите си и се намери. Той отново влиза във физическото и така ще продължи да оживява след живот, докато не установи за себе си тяло или други тела, различни от физическите, в които може да живее съзнателно във или извън физическото.

♈︎ ♉︎ ♊︎ ♋︎ ♌︎ ♍︎ ♏︎ ♐︎ ♑︎ ♒︎ ♓︎ ♈︎ ♉︎ ♊︎ ♋︎ ♌︎ ♍︎ ♎︎ ♏︎ ♐︎ ♑︎ ♒︎ ♓︎ ♎︎
Фигура 30

Човечеството сега живее във физически тела и осъзнава само физическия свят. В бъдеще човечеството все още ще живее във физически тела, но хората ще израснат от физическия свят и ще осъзнаят всеки един от другите светове, докато изграждат тяло или дреха или облекло с или чрез които могат да действат в тези светове.

Термините адепт, господар и махатма представляват етапите или степените на всеки от другите три свята. Тези етапи се маркират според степента чрез знаците или символите на универсалния план на зодиака.

Адепт е този, който се е научил да използва вътрешните сетива, аналогични на тези на физическите сетива, и който може да действа във и чрез вътрешните сетива в света на формите и желанията. Разликата е, че докато човек действа чрез сетивата си във физическия свят и възприема чрез сетивата си неща, които са осезаеми за физическите сетива, адептът използва сетивата на зрението, слуха, обонянието, вкуса и докосването в света на формите и желанията, и че докато формите и желанията не могат да бъдат видени или усетени от физическото тяло, сега той е в състояние чрез култивирането и развитието на вътрешните сетива да възприема и да се справя с желанията, действащи чрез форма, които желания подтикват физическото към действие. Адептът като такъв действа в тяло с форма, подобна на физическото, но се знае, че формата е това, което е според естеството и степента на своето желание и е известна на всички, които могат да действат интелигентно на астралните нива. С други думи, както всеки интелигентен човек може да определи расата, ранга и степента на култура на всеки друг физически човек, така и всеки адепт може да знае природата и степента на всеки друг адепт, който може да срещне в света на формите-желанията. Но докато човек, живеещ във физическия свят, може да измами друг човек във физическия свят по отношение на неговата раса и позиция, никой в ​​света на формите-желанията не може да измами адепта по отношение на неговата природа и степен. Във физическия живот физическото тяло се поддържа непокътнато във форма от формата, която придава формата на материята, и тази физическа материя във форма е подтикната към действие от желанието. Във физическия човек формата е отчетлива и определена, но желанието не е. Адептът е този, който е изградил тяло на желание, което тяло на желание може или да действа чрез неговата астрална форма, или само по себе си като тяло на желание, на което той е придал форма. Обикновеният човек от физическия свят има много желания, но това желание е сляпа сила. Адептът е оформил сляпата сила на желанието във форма, която вече не е сляпа, но има сетива, съответстващи на тези на тялото на формата, които действат чрез физическото тяло. Следователно адепт е този, който е постигнал използването и функционирането на своите желания във форма на тяло, отделно от или независимо от физическото тяло. Сферата или светът, в който адептът като такъв функционира, е астралният или психическият свят на формата, на ниво дева-скорпион (♍︎-♏︎), форма–желание, но той действа от позицията на скорпиона (♏︎) желание. Един адепт е постигнал пълното действие на желанието. Адептът като такъв е тяло на желание, действащо във форма, различна от физическата. Характеристиките на адепта са, че той се занимава с явления като създаване на форми, промяна на форми, призоваване на форми, принуждаване към действие на формите, всички от които се контролират от силата на желанието, докато той действа от желанието върху формите и нещата от сетивния свят.

Майстор е този, който е свързал и балансирал сексуалната природа на физическото тяло, който е преодолял своите желания и материята на света на формите и който контролира и насочва материята на жизнения свят в плана лъв–стрелец (♌︎ -♐︎) от позицията си и със силата на мисълта, сагитарен (♐︎). Адепт е този, който чрез силата на желанието е постигнал свободно действие в света на формите-желанията, отделен и отделен от физическото тяло. Майстор е този, който е овладял физическите апетити, силата на желанието, който контролира теченията на живота и който е направил това чрез силата на мисълта от позицията си в менталния свят на мисълта. Той е господар на живота и е развил тяло на мисълта и може да живее в това тяло на мисълта, чисто и свободно от тялото на желанията и физическото тяло, въпреки че може да живее или да действа чрез едното или и двете. Физическият човек се занимава с обекти, адептът се занимава с желания, майсторът се занимава с мисъл. Всеки действа от своя свят. Физическият човек има сетива, които го привличат към обектите на света, адептът е прехвърлил своя план на действие, но все още има сетивата, съответстващи на тези на физическото; но майсторът е превъзмогнал и се е издигнал над двете до идеалите на живота, от които сетивата и желанията и техните обекти във физическото са просто отражения. Както обектите са във физическия свят, а желанията са в света на формите, така и мислите са в света на живота. Идеалите са в менталния мисловен свят, каквито са желанията в света на формите и обектите във физическия свят. Както адептът вижда желания и форми, невидими за физическия човек, така и учителят вижда и се занимава с мисли и идеали, които не се възприемат от адепта, но които могат да бъдат разбрани от адепта подобно на начина, по който физическият човек усеща желанието и форма, която не е физическа. Както желанието не е отличително по форма във физическия човек, но е такова в адепта, така и в адепта мисълта не е отделна, но мисълта е отличително тяло на господар. Както адептът има пълен контрол и действие на желанието, отделно от физическото, което физическият човек няма, така и майсторът има пълното и свободно действие и силата на мисълта в тялото на мисълта, което адептът няма. Характерните черти на майстора са, че той се занимава с живота и идеалите на живота. Той насочва и контролира теченията на живота според идеалите. Така той действа с живота като господар на живота, в мисловно тяло и със силата на мисълта.

Махатма е този, който е преодолял, израснал, преживял и се издигнал над сексуалния свят на физическия човек, света на формите-желанията на адепта, света на живота-мисълта на господаря и действа свободно в света на духовното дишане като напълно съзнателен и безсмъртен индивид, имащ правото да бъде напълно освободен и отделен от или да бъде свързан с или да действа чрез тялото на мисълта, тялото на желанието и физическото тяло. Махатма е съвършенството и завършеността на еволюцията. Дишането беше началото на инволюцията на проявените светове за образование и усъвършенстване на ума. Индивидуалността е краят на еволюцията и усъвършенстването на ума. Махатма е такова пълно и цялостно развитие на индивидуалността или ума, което бележи края и завършването на еволюцията.

Махатмата е индивидуализиран ум, свободен от необходимостта от по-нататъшен контакт с някой от светове, по-ниски от света на духовното дишане. Махатмата се занимава с дишането според закона, чрез който всички неща се вдишват в проявление от непроявената вселена и чрез което всички проявени неща се вдишват отново в непроявеното. Махатма се занимава с идеи, вечните истини, реалностите на идеалите и според които чувствените светове се появяват и изчезват. Както предметите и сексът във физическия свят, и сетивата в света на желанията, така и идеалите в света на мисълта предизвикват действие на съществата в онези светове, така и идеите са вечните закони, според които и по които махатмите действат в духовния дихателен свят.

Един адепт не е свободен от прераждането, защото не е преодолял желанието и не е освободен от дева и скорпион. Господарят е преодолял желанието, но може да не бъде освободен от необходимостта да се превъплъти, тъй като докато е овладял тялото и желанията си, той може да не е отработил цялата карма, свързана с миналите му мисли и действия, и когато това не е възможно за за да отработи в сегашното си физическо тяло цялата карма, която е породил в миналото, ще бъде негово задължение да се превъплъти в толкова тела и условия, колкото е необходимо, за да може напълно и напълно да отработи своята карма според към закона. Махатмата се различава от адепта и майстора по това, че адептът все още трябва да се превъплъти, защото той все още създава карма, а учителят трябва да се превъплъти, защото, въпреки че вече не прави карма, той работи върху това, което вече е направил, но махатма, престанал да създава карма и отработил цялата карма, е напълно освободен от всякаква необходимост да се преражда. Значението на думата махатма изяснява това. Ма показва манас, ума. Ма е индивидуалното его или ум, докато махат е универсалният принцип на ума. Ма, индивидуалният ум, действа в рамките на махат, универсалния принцип. Този универсален принцип включва цялата проявена вселена и нейните светове. Ма е принципът на ума, който е индивидуален като различен от, въпреки че е в рамките на универсалния махат; но ма трябва да стане пълна индивидуалност, каквато не е в началото. В началото ма, умът, действа от духовния свят на дишането в знака рак (♋︎), дъх и остава, докато чрез инволюция и развитие на други принципи най-ниската точка на инволюцията се достигне във везни (♎︎ ), физическият свят на секса, откъдето трябва да се развият другите принципи, необходими за развитието и усъвършенстването на ума. Ма или умът действа в рамките на махата или универсалния ум през всичките му фази на инволюция и чрез еволюция, докато не се появи и се издигне равнина по равнина, свят след свят, до равнината на възходящата дъга, съответстваща на равнината, от която е започнал на низходяща дъга. Започва слизането си от рак (♋︎); най-ниската достигната точка беше везни (♎︎ ); от там започва своето изкачване и се издига до козирог (♑︎), което е краят на пътуването му и е същата равнина, от която е слязъл. Това беше ма, умът, в началото на инволюцията при рак (♋︎); това е ма, умът, в края на еволюцията при козирог (♑︎). Но ма е преминал през махат и е махат-ма. Това означава, че умът е преминал през всички фази и степени на универсалния ум, махат, и след като се е обединил с него и в същото време е завършил пълната си индивидуалност, следователно е махатма.

(Следва продължение)