Едно, две, три повърхностни огледала са символи на физическия, астралния и умствения огледален свят; кристален глобус, духовно огледало.

Духовното огледало е светът на сътворението. Мисловният свят, светът на еманацията от творението; психическият свят отразява отраженията на еманациите и на отраженията на себе си; физическият свят е отражение на отражението.

- Зодиакът.

НА

WORD

ОГЛЕДАЛА

II

Основното на психическото или астралното огледало са желанието и формата с такава светлина от ума, която е свързана с желанието и формата. Материалът, от който е съставено психическото огледало, е астрален. Това става видимо в собствения му свят чрез поддръжката или налагането на желанието, подобно на това как огледалото прави огледалото.

Както физическото огледало е съставено от материал на физическия свят, така и психическото огледало е съставено от астрална материя на астралния свят и както физическият свят сам по себе си е огледало, така и астралният свят сам по себе си е огледало. Това, което наричаме светлината на слънцето, е това, което прави физическия свят видим. Светлината от огъня на желанието е тази, която прави астралния свят видим. Материята на физическия свят е формулирана вторично в различна форма, докато материята на астралния свят е предимно дадена форма; мисли се онова, което му придава форма и кара да се представя. Светът на желанията е огледалото и отразява мисълта. Мислите, отразени в астралния свят, приемат форми, характерни за този свят. Казаното за отражение във физическия свят се отнася за психическите огледала в астралния свят, но с тази разлика: отражението на отражение ще бъде със същия цвят и форма като първото отражение, но отразеното изображение на изображение, отразено в астралният свят ще бъде по-скоро като сянка, отколкото това, което във физическия свят е отражение. Това е сянка, не с голи очертания, като сянка, а с характерните черти и инциденти на това, което е отразено.

Астралният или психическият свят по-нататък се различава от физическия свят като огледало в това отношение; че докато физическото огледало ще се отразява само докато съществуват образ и светлина, психическият или астралният свят ще запази образа, който първо се отразява в него от мисъл, и отражението на това изображение ще се запази като отражение на сянка върху психическото огледало, което го отразява, след като е премахнато първото изображение. Съществуват и други разлики. Отраженията на живите обекти във физическия свят следват точните движения на отразените обекти и се движат само докато тези обекти се движат, но отраженията на една мисъл като форми на желание в психическия или астралния свят продължават да се движат, след като мисълта има направи впечатление, но вече не е активен и, макар да държат една и съща форма, движението на формата варира в зависимост от силата на желанието. Освен това във физическия свят отражението на отражението престава, когато първият обект престане да се отразява, но в огледалата на психическия свят сенките-отражения на мисълта, отразени в астралния свят, продължават, след като първото отражение може да е преустановено или бяха премахнати и те се различават от първото отражение в това: че отражението на мисълта е анимирано и променя нейните движения, но сянката-отраженията на отразеното изображение запазват формата и изпълняват автоматично движенията, направени, докато изображението остана и беше отразено върху него.

Две идеи, които са от съществено значение за огледалата и отраженията, са времето и пространството. Те се оценяват по различен начин в психическия свят, отколкото се преживяват във физическия свят. Във физическия свят времето се измерва чрез светли и тъмни периоди, определени от присъствието и отсъствието на слънчева светлина. В отраженията на астралния свят времето се измерва със светлина и сянка, които се определят от увеличаването или намаляването на силата на огъня на желанието.

Във физическия свят представата ни за пространството е тази на разстоянието и, за нашето чувство на зрение, обектите се появяват по размер, пропорционален на тяхното разстояние. Идеята за пространството не отсъства от психическия или астралния свят и неговите отражения, но пространството не се оценява като дистанция. Според нашите представи, тя може да бъде изразена с думи като равнина, царство или прослойка. Всяко изображение или отражение във физическия свят се вижда, докато обектът остава в рамките на видимото разстояние. Обектите и техните отражения в астралния свят могат да се видят, ако гледачът е в равнината, на която са тези обекти или техните отражения. Представите ни за разстояние и измерването му с крака или мили не трябва да се прилагат към психическия или астралния свят. Астралният свят е класифициран според равнини, сфери или слоеве и всички изображения или отражения, съществуващи във или отразени от която и да е равнина, могат да се видят там без оглед на разстояние. За илюстрация: изображение или отражение в една равнина може да лежи до друга в равнината над или под нея, но всяка от тях не би била наясно с присъствието на другия, стига те да останат в различна прослойка. За да може един гледач да осъзнае или да види обекта или отражението, е необходимо да влезете или да достигнете неговата конкретна равнина. Във физическия свят нашата идея да отидем на обект е чрез съкращаване или премахване на разстоянието, което е чрез движение. Не е така в астралния свят. Човек преминава от равнина в равнина на психическия свят по принципа на желанието и вижда там изображенията или отраженията, докато повишава или понижава желанието си; в зависимост от естеството на желанието си ще види ли предметите, образите и отраженията във всяка равнина на астралния свят.

Психичният или астралният свят е огледало с двойно лице. Всяко лице на огледалото има много степени или равнини. Астралният свят като огледало отразява мислите на менталния свят и нещата от физическия свят. Съществуват множество интерплайдове между отраженията на изображенията и отраженията на отраженията - от равнина до равнина и между горната и долната страна на психическото или астралното огледало. Изисква известна дискриминация, за да се прави разлика между отражението и отразения обект и отраженията на отраженията в огледалата на физическия свят. Изисква се още по-голяма дискриминация, за да знаем как да различаваме изображенията, техните отражения и отразяванията на сянката от огледалата в астралния свят и да можеш да знаеш коя от равнините е коя вижда.

Целта на психичните огледала е принципна същата като тази на физическите огледала; но докато физическите огледала обръщат или отхвърлят образи на физически обекти във физическия свят, психическите огледала се задържат и ни отхвърлят действията и желанията на астралния свят. Можем да скрием желанието, което подтиква към действие във физическия свят, но действието като и как произтичащо от обекта на желание се вижда и отразява в огледалата на психическия свят. Психичните огледала на различните им равнини на астралния свят задържат или ни отхвърлят желанията-образи или отражения, докато ги правим, или те ги отразяват в психичните огледала на различните равнини на астралния свят. Тези размисли се изхвърлят обратно или се утаяват във физическия свят и предизвикват импулс към действие във физическия свят. Този импулс към действие причинява състояния, които носят скръб или радост, страдание или щастие. Не знаейки връзката между това, което се случва, и причината за него, ние не сме в състояние да видим причината за състоянието или събитието и няма да го видим, освен ако не използваме настоящото събитие като отражение, за да проследим възникването до неговата причина.

Душевният свят може да се оприличи на огледало. Той се различава от физическия и психическия свят по отношение на рефлексията в това конкретно: че докато физическите и психическите светове действат чрез отражение, умственият свят действа като огледало чрез еманация, предаване, пречупване и отражение. Тоест, тя не възпроизвежда образи и отражения на образи, а излъчва, предава, пречупва и отразява към огледалата на астралния свят. Образите в менталния свят са мисли. Те сами по себе си са огледала. Материалът, от който са съставени мислените огледала, е жизнената материя. Огледалните мисли се произвеждат, когато умът от духовния свят диша или контактува с живота, който е в равнината на менталния свят. Мислените огледала хвърлят своите излъчвания и пречупвания в астралния свят и те след това се възпроизвеждат във физическа форма в и се отразяват от физическия свят.

Огледалните мисли са така произведени от действието на ума върху жизнената материя, както е посочено от и според идеите в духовния свят. За менталния свят може да се каже, че е огледало, което изобразява духовния свят и което се излъчва и пречупва в астрала, а оттам и във физическия свят.

Огледалата на менталния свят могат да бъдат разделени в най-голяма степен в два класа: онези, които са включени и отразени от психичните огледала като физически отражения във физическия свят, и тези, които се развиват чрез отражение от физическото през психическото чрез стремеж към духовен свят. Чрез огледалата на мисълта човекът стимулира астралните или огледалата за желание към действие и отражение във физическия свят. Огледалата за желание и техните отражения като физическо действие са причинени от задържането на мислено огледало в ума; тъй като огледалото за мисълта продължава да се отразява в огледалото на желанието, желанията се стимулират и засилват; тези огледала за желание след това произвеждат физически действия във физическия свят. От силата на човека е да избере кое от огледалните мисли, които ще използва, за да стимулира огледалата за желание към физическо действие. Според огледалото на мисълта, което се държи в ума му, той ще действа в конкретната равнина на огледалата на астралния свят и ще предизвика действие във физическия свят. Мисленото огледало в менталния свят действа върху огледалата на психическия свят, като горящо стъкло действа върху физическата материя във физическия свят. Гореща чаша събира и фокусира слънчевите лъчи в дадена точка върху физическата материя и, концентрирайки лъчите, огънят се настройва към физическата материя, ако е запалим; така, като държи огледало за мисъл на менталния свят, огледалото подпалва изображение в равнината на желанието в астралния свят и така предизвиква действията във физическия свят.

Всичко, което обикновеният човек е способен да направи, обикновено е да държи в ума си мислено огледало; той не може да направи такъв. Обикновеният човек не може да създаде мисъл според идеята за духовния свят. Едва след дълги и многократни усилия той е в състояние да създаде мислено огледало. Той се научава да прави това, като държи в ума си мислени огледала, които вече са произведени. Както човек избира мислите си, така и той ще се научи да мисли. Докато избира мислите си и увековечава или променя своите желания и техните отражения във физическия свят, той прави средата, в която живее, и условията, в които е заобиколен.

За духовния свят може да се говори като за едно, велико, пълно, универсално огледало. Като огледало може да се сравни с една, безкрайна атмосфера. Материалът, от който е съставен, е първична дихателна материя, която е лека. В духовния свят, разглеждан като огледало, се съдържа идеята и планът на всичко, което трябва да се прояви във всеки от трите огледални свята. Огледалата на духовния свят са огледала на ума. Тези огледални огледала могат да бъдат символизирани от кристални сфери. Кристална сфера изобразява всички неща от всяка страна на нея, без да има подложка или подплата от материя, различна от кристала, през която светлината светлината.

Умските огледала на духовния свят, символизирани от кристални сфери, са идеално подобни на универсалните, едно огледало, което е духовният свят. Всяко огледало на ума има в себе си всичко, което е в огледалото на духовния свят. Това, което е в огледалото на духовния свят като безкрайна атмосфера, не е излъчено или отразено в него от някакъв друг източник. Всичко, което се намира в атмосферата на огледалото на духовния свят, е самосъществуващо, съществуващо или съществуващо от себе си или от себе си в атмосферата на духовното огледало. Планът за съществуване в тази универсална духовна атмосфера или огледало също е във всяко отделно огледало на ума в рамките на универсалното огледало на ума. Духовният свят е светът на идеите, светът на творението, от който се проявяват всички по-ниски светове и в които и чрез които нисшите светове участват и работят и се развиват самосъществуващите идеи на битието.

Огледалата на духовния свят се различават от другите огледала по това, че създават за другите светове онова, което тези ментални или мисловни огледала ще излъчват или както ще се отразяват психическите и физическите огледала.

Огледалото на ума на духовния свят се отразява от, върху, в, от или чрез себе си. Когато се отразява от себе си, той свети и това блясък навлиза в менталния свят, като се предава, излъчва или пречупва от мислено огледало. Това огледално огледало може да бъде обърнато и отразено в света на желанията от ума или мисълта на човек, а по-късно мисълта ще се появи като акт или форма във физическия ум. Когато огледалото на ума се отразява върху себе си, то вижда универсалния ум. Когато се отразява в себе си, той вижда себе си във всички неща и всички неща в себе си. Когато се отразява от само себе си, той вижда себе си и няма нищо друго освен себе си. Когато се отразява чрез себе си, вижда онова, което е предстоящо в него, но което все още надхвърля всяко съществуващо нещо във всички светове на проявление и в самия духовен свят; тя познава себе си като постоянната, променяща се и една реалност, устойчива през цялото време, пространство и битие, и като тази, от която всички тези със своите качества, качества, характеристики или различия зависят за съответните си състояния и битие.

Че чрез наличието на който духовният свят е огледало, себе сияещо и отразяващо, това, което позволява да се познават всички неща в огледалото на духовния свят и всяко отделно огледало на ума да познае себе си и да се отрази от, на, в , чрез или чрез себе си е Съзнанието. Наличието на Съзнание в безкрайния универсален ум прави всички неща възприемащи, отразяващи и познати от отделните умове.

Именно чрез присъствието на Съзнанието в целия Универсален разум, някой от световете може да бъде известен. Чрез присъствието на Съзнанието, индивидуалният ум може да познае себе си като себе си. Чрез Съзнанието умът може да вижда себе си във всички неща или във всички неща в себе си според начина, по който той се отразява като огледало на ума. Чрез съзнанието огледалото на ума като интелигентно същество може, като разсъждава върху Съзнанието, чрез себе си, да стане едно цяло с Абсолютно Съзнание.

Повърхността на земята може да се сравни с физическото огледало. Всички неща, които са на повърхността му, са отражения, които се движат по повърхността му. Въздухът може да се сравни с мисловния свят като огледало, което предава, излъчва и пречупва светлината, която свети през него. Светлината, която свети във въздуха и за която може да се каже, че съществува от всички страни на земята, може да се оприличи на огледалото на светлината на духовния свят. Няма подходяща кореспонденция за астралния огледален свят.

Човек стои във всичко това, а човекът е огледалото на всичко това. Той не е само едно повърхностно, двуповърхностно и призматично огледало, но е като полупрозрачно, прозрачно и кристално огледало, от, нататък, във или чрез което може да се види всяко отделно нещо, от което много нещата могат да се видят наведнъж или всички заедно да се обобщят в тяхната цялост.

Въплътеният ум е огледалото, чрез което се излъчват, предават или пречупват мислите, които идват от духовния свят на човека; от въплътения ум той хвърля върху своето желание-огледала изображенията, които причиняват желанията му да бъдат активни, да се успокоят или да бъдат променени. Чрез тази огледална мисъл човек се взира, избира и решава кои образи ще отрази върху огледалата си за желание и кои ще ги накара да се отразят чрез физическото тяло или огледало, така че те да се превърнат в действия. Така той създава обстоятелствата и условията, които го заобикалят. Над и около въплътеното огледало на мисълта е самият истински човек, който е духовно индивидуално огледало на ума, отразяващо Вселената.

Когато въплътеният ум, за който говорихме като психично огледало, получи божествената светлина и започне да мисли за това, което е замислил, мислите му се пречупват и предават и пренасят в света на желанията и там се отразяват от желанията на астрала свят, след който те се появяват или са причинени да се появят във физическия свят. При предаването на мисли психичното огледало може да е несъвършено, огледалото на желанието мътно или нечисто и така предаването да бъде изкривено и отражението преувеличено. Но чисти или нечисти, огледалните душевни и желания са тези, чрез които всички неща на света се създават.

Където и да отиде човекът, там той проектира или разсъждава от себе си, образите, които прелитат през ума му. Така се изграждат махали, села или велики правителства, всички архитектурни структури, скулптура, картини, музика, всички дизайни, облекло, гоблен, къщи, храмове и колиби, ежедневници, списания или книги, легенди, митове и религии, всички те представляват в този свят доказателства чрез огледалата на човека тези неща, които съществуват като картини или идеали в съзнанието му.