НА

WORD

Живее завинаги

(Продължение)

ЧОВЕК със силни желания, който търси сила да го използва за това, което смята, че е негов интерес независимо от другите, може да придобие власт и да удължи живота си в света за време, което за обикновения човек изглежда завинаги. Придобитите сили трябва да реагират на него и да го смажат, защото чрез отношението си на ума той се е превърнал в пречка по пътя на напредъка на човечеството. Законът изисква всички пречки за благополучието и напредъка на човечеството да бъдат премахнати. Делата на силен и егоистичен човек може да изглежда, че нарушават закона за известно време. Те просто се появяват, за да го счупят. Докато човек може да противоречи на закона, да пречи или да отложи неговото действие, той не може да го настрои завинаги. Силата, която той упражнява срещу закона, ще отстъпи върху него в мярката на неговото упражняване. Такива мъже не се разглеждат в написаното тук на Live Forever. Казаното ще бъде от полза за онези, чийто мотив да живеят вечно е, че по този начин те ще могат да служат на човечеството и че тяхното постигане до състоянието на живот завинаги ще бъде за най-доброто от всички същества.

Този, който е направил или предприема трите стъпки към гореспоменатия живот, за да види, че умира, да се откаже от начина на умиране и да желае начина на живот и да започне процеса на живот, трябва да се запознае с някои предложения което той ще докаже и демонстрира пред себе си, докато продължава в своя напредък към това да живее вечно.

Един закон управлява във всяка част от четирите свята на проявената вселена.

Четирите свята са: физическият свят, психическият свят, менталният и духовният свят.

Всеки от четирите свята се управлява от своите собствени закони, всички подчинени на един универсален закон.

Всички неща във всеки от световете са обект на промяна, тъй като промяната е известна в този свят.

Отвъд четирите свята има първично кореново вещество, от което всички неща се проявяват като пролет. Отвъд това и включващ всичко непроявено и всичко проявено е Цялото.

В своето първоначално състояние веществото е непроявено, в покой, хомогенно, едно и също през цялото време и е в безсъзнание.

Веществото се призовава за проявление по закон.

Проявата започва в тази част от веществото, която става активна.

При всяка такава проява веществото се разделя на крайни единични частици.

Крайната единица не може да бъде разделена, нито унищожена.

Когато започне да се проявява, това, което е било вещество, престава да бъде едно и също и става двойно в действието си.

От двойствеността, проявена във всяка една от крайните единици, идват всички сили и стихии.

Това, което веществото става в проявление, се нарича материя, което е двойно като дух-материя или материя-дух.

Материята е съставена от върховите единици в най-различни комбинации.

Четирите проявени свята са съставени от върховите единици, от които е изградена материята.

Въпросът за всеки от четирите проявени свята се развива или по линия на инволюцията, или по линия на еволюцията.

Линията на инволюция в развитието на върховете на крайните единици е от духовния свят през менталния и психическия свят към физическия свят.

Последователните етапи на развитие надолу по линията на инволюцията са дихателна материя или дух, жизнена материя, материя, пол или материална материя.

Линията на еволюцията в развитието на крайните единици е от физическия свят през психическия и психическия свят към духовния свят.

Етапите на развитие нагоре по линията на еволюцията са секс материя, материя за желание, мисъл материя и индивидуалност.

Крайните единици, които се развиват по линията на инволюцията, са съзнателни, но неинтелигентни.

Крайните единици, които се развиват по линията на еволюцията, са съзнателни и интелигентни.

Крайните единици, които се разработват по линията на контрол на еволюцията и причиняват крайните единици по линията на инволюцията да действат в онзи свят, в който са насочени от интелигентните единици.

Проявите във всеки от световете са резултат от комбинациите от неинтелигентните крайни единици с и като резултат от посоката, дадена им от интелигентните единици.

Всяка единица се проявява в степени на това, което се нарича дух и това, което се нарича материя.

Това, което се нарича дух и това, което се нарича материя, са противоположните аспекти на двойствеността, изразени в проявяващата се страна на всяка единица.

Манифестиращата страна на всяка единица се нарича материя, за кратко.

Материята трябва да бъде позната като дух от една страна и материя от друга.

Неманифестиращата страна на всяка единица е вещество.

Манифестиращата страна на всяка единица може да бъде балансирана и разтворена в непроменящата се страна на една и съща единица.

Всяка крайна единица трябва да премине през всички етапи на развитие по линията на инволюцията, от духовния свят към физическия свят, преди тази крайна единица да започне своето развитие по линията на еволюцията.

Всяка крайна единица трябва да премине през всички етапи на развитие от най-висшия, от първичния дух в духовния свят до най-плътната материя във физическия свят и трябва да премине през всички етапи на развитие от най-ниския във физическия свят до най-високия в духовния свят.

Всяка неинтелигентна крайна единица е подтикната от самата духовна природа да действа според указанията на интелигентните крайни единици, докато тази крайна единица не се превърне в интелигентна крайна единица.

Неинтелигентните крайни единици стават интелигентни крайни единици чрез свързването им с интелигентните крайни единици, докато завършат развитието си по линията на инволюцията.

Неинтелигентните крайни единици не носят отговорност за резултатите от своите действия.

Когато крайните единици станат интелигентни и започнат своето развитие по линията на еволюцията, те стават отговорни за своите действия и за това, което причиняват да бъдат извършени от неинтелигентни крайни единици.

Всяка крайна единица трябва да премине в развитието си през всички етапи на съществуването като интелигентна крайна единица.

Човекът е крайна единица, която е интелигентна и която е в етап на развитие.

Човек има в пазенето си и е отговорен за безброй други, но неинтелигентни крайни единици.

Всеки набор от крайни единици, които човекът на интелигентната крайна единица съхранява, спадат към етапи на развитие, през които е преминал.

Човекът има със себе си в организацията, която контролира крайните единици от всички равнини на инволюция и еволюция до етапа на развитие в еволюцията, до който е достигнал.

По същността на веществото, в неманифестиращата страна на себе си като крайна единица, човекът може да се издигне от проявените светове и в този, който не се проявява.

Чрез силата в духовната материя, която е проявяващата се страна на него като крайна единица, човекът може да доведе до промените в себе си, чрез които той престава да действа последователно като положителен или отрицателен, дух или материя.

Редуването между тези противоположности кара човека като интелигентна крайна единица да изчезне от една равнина в един свят и да премине в друга равнина или свят и да премине от тях и да се появи отново.

Във всяка равнина или свят, в който е крайният човек човек, той се явява на себе си или е наясно със себе си според условията на този свят или равнината, а не по друг начин.

Когато човекът на интелигентната крайна единица напусне една равнина или свят, той престава да осъзнава себе си според условията на тази равнина и свят и става наясно със себе си според условията на равнината и света, в който преминава.

Неразвитите и неуравновесени и непълни състояния и условия в проявяващата се страна на интелигентния краен човек произвеждат желание за развитие, баланс, завършване и са причините за непрекъсната промяна.

Всяка противоположност в проявяващата се страна на интелигентната крайна единица човек се стреми да се противопостави или да доминира над нейната противоположност.

Всяка от противоположностите на проявяващата се страна на себе си като интелигентна крайна единица също се стреми да се обедини или да изчезне в другата.

Докато има промени в противоположностите в проявяващата се страна на интелигентния краен човек, ще има болка, объркване и конфликт.

Човекът като интелигентна крайна единица ще продължи да се появява и изчезва и да се появява отново в различните светове при условията, изисквани от световете, и трябва да търпи мъките на усещането и промяната и няма да знае за себе си, тъй като всъщност е като интелигентен краен единица, докато той арестува промяна и спира конфликта на противоположностите в проявяващата се страна на крайната единица, която е той.

Човекът може да арестува промяна и да спре конфликта на тези противоположности, като обмисля и осъзнава и се свързва с еднаквостта или единството на непроявената страна на себе си като интелигентна крайна единица.

Умът е етап от развитието на върховната единица.

Противоположностите на проявяващата се страна на крайната единица могат да бъдат балансирани и обединени.

Когато противоположностите на проявяващата се страна на крайната единица са балансирани и обединени като едно цяло, противоположностите престават да бъдат противоположности и двете стават едно, което не е нито едно от противоположностите.

Това, чрез което противоположностите на проявяващата се страна на крайната единица се обединяват като едно цяло, е единството или еднаквостта, която е непроявяващата се страна на тази крайна единица.

Това, което са станали противоположностите на проявяващата се страна на крайната единица, е вещество.

Противоположностите на проявяващата се страна на крайната единица, които се обединиха и отново стават едно цяло, придобиват субстанция и са еднаквостта на непроявената страна.

Тази интелигентна крайна единица, в която двете противоположности на проявяващата се страна са се превърнали в едно и която е придобила субстанция, не е същата като веществото, въпреки че се идентифицира с веществото.

Това, което се е идентифицирало с непроявената страна на себе си или веществото, е мъдростта, принципът на мъдростта; непроявената страна остава вещество.

Принципът на мъдростта знае и помага и се идентифицира с всяка върховна единица в проявените светове и с веществото, коренът на проявените светове.

Чрез тази част от себе си, която е субстанция, принципът на мъдростта познава и действа с всяка върховна единица във всеки от световете по линията на инволюцията.

По потенциалната идентичност на принципа на мъдростта, който е във всяка интелигентна крайна единица, принципът на мъдростта познава всяка интелигентна крайна единица във всеки от проявяващите се светове по линията на еволюцията.

Принципът на мъдростта присъства с върховните единици във всички светове, но не проявява присъствието си като форма или като форма.

Принципът на мъдростта проявява присъствието си само чрез усещането или осъзнаването на еднаквост с всички неща и във всички неща и с добра воля към всички неща.

Волята е източникът на силата, чрез който принципът на мъдростта проявява присъствието си във всеки от световете.

Волята е неподправена и е неквалифицирана.

Както човекът е върховна единица в своите проявяващи се и неманифестиращи страни, така са и четирите свята, в техните проявяващи се и неманифестиращи страни.

Човекът на интелигентната крайна единица е представител на всеки от световете в неговите проявяващи се и непроявяващи се страни и на Цялото.

Същият закон и закони, които действат в целия и във всеки от световете, действат в човека и неговата организация.

Тъй като човекът на интелигентната крайна единица действа с върховните единици, които са с него и в неговото запазване, те действат и върху други крайни единици във всеки от световете, с които са свързани.

Крайните единици в различните светове реагират така, както са били действани от крайните единици в поддържането на човека и всички от своя страна реагират на човека.

Умът на човека от интелигентната единица действа върху себе си и по подобен начин действа върху ума на Цялото, и също така разумът на Цялото реагира на интелигентния краен човек.

Тези твърдения може да не бъдат веднага очевидни за ума. Но ако човек ще ги прочете и стане интимен с тях, той ще се вкорени в съзнанието му и ще стане очевиден за причината. Те ще помогнат на човека да напредне към живота си завинаги, за да разбере действието на природата в себе си и да обясни себе си.

Животът завинаги не е живот за наслада от наслади. Животът завинаги не е за експлоатация на близките. Животът завинаги изисква по-голяма смелост, отколкото най-смелият войник, повече усърдие, отколкото най-пламенният патриот, схващане на делата по-всеобхватно, отколкото има най-способният държавник, по-дълбока любов от тази на най-отдадената майка. Човек, който живее завинаги, не може да хареса войник да се бие и да умре. Светът не вижда и не чува за битките, които води. Патриотизмът му не се ограничава до знаме и племе и земя, върху която пада сянката му. Неговата любов не може да бъде измерена с пръсти на бебето. Тя достига от двете страни на настоящето към преминалите същества и тепърва предстои. Той трябва да остане, докато домакините на мъжете минават и идват и си отиват, готови да им помогнат, когато са готови и ще го получат. Човек, който живее вечно, не може да се откаже от доверието си. Работата му е със и за расите на човечеството. Едва когато най-малкият брат на голямото му семейство успее да заеме мястото му, работата му ще бъде завършена, а може би не и тогава.

Процесът към живеене завинаги, много вероятно е дълъг и тежък ход и изисква величие на характера и хладнокръвие на преценката, за да пътува. С правилния мотив няма да има страх от излитане в пътуването. Този, който се ангажира с това, няма да бъде обезсърчен от никаква пречка, нито може да се страхува да го овладее. Единственото средство, чрез което страхът може да го засегне и преодолее, е когато се излюпи и подхрани от собствения си грешен мотив. Страхът не може да намери място за размисъл с подходящ мотив.

Време е хората да осъзнаят, че са понесени от потока на живота и след малко са погълнати от смъртта. Време е да изберете да не бъдете толкова погълнати, а да използвате потока, за да се носите безопасно и да живеете вечно.

(Следва продължение)