Фондация Слово
Споделете тази страница



НА

WORD

Vol 15 АВГУСТ 1912 Номер 5

Авторско право 1912 от HW PERCIVAL

Живее завинаги

(Продължение)

ПРЕДИ да се избере човек за живота на безсмъртен и да започне действителния процес на живот завинаги, той трябва да е наясно с някои от изискванията на такъв живот и какво трябва да направи, за да се подготви да започне. Умът му трябва да е нетърпелив да схване и да се справи със съответните проблеми. Той трябва да е готов да се откаже от смъртния процес на умиране, преди да може да започне безсмъртния процес на живот. В юни намлява Юли въпроси на Словото са предложени разликите между смъртния и безсмъртен живот и мотива, който човек трябва да има като причина да избере да живее вечно.

След размишляване над направените там изявления; след като установи, че го обжалват като разумен и правилен; след като се чувства сигурен, че е готов да се откаже от всичко необходимо, за да се откаже и да направи всичко необходимо от процеса; след като претърси и вземе справедлива преценка за неговия мотив и след като установи, че мотивът, който го подтиква да живее вечно, е, че чрез безсмъртен живот той може най-добре да служи на своите близки, а не че може да има вечно щастие или сила, тогава той е годен да избира и може да избере да започне процеса на живот завинаги.

Към процеса на живеене завинаги се подхожда с мислене за живот завинаги и започва с концепцията на мисълта да живеем завинаги. Под мисълта да живеем завинаги се разбира, че умът посяга и търси цялата налична материя по темата и се замисля над мисълта да живееш вечно. Тъй като умът е толкова въодушевен, той се подготвя и подготвя тялото да започне процеса. Концепцията за мисълта да живеем завинаги се осъществява в онзи момент, когато умът за първи път се събужда към осъзнаването на това, което живее завинаги. Това събуждане се различава от труда на ума по неговите тъпанари и усилия за разбиране. То идва след и като резултат от тези изтръпвания и усилия и е като проблясването в ума и удовлетворението от решението на проблем в математиката, с който умът работи дълго време. Това схващане за това какво живее вечно може да не дойде дълго, след като човек се е посветил да живее вечно. Но това ще дойде, тъй като неговите действия съответстват на наученото и знае за процеса. Когато се събуди към онова, което живее завинаги, няма да се съмнява какво трябва да прави; той ще знае процеса и ще види пътя си. Дотогава той трябва да се ръководи в курса си, като разсъждава по темата и прави това, което изглежда най-добре.

След като човек е обърнал внимание на темата за живеене завинаги и е убеден, че това е правилното нещо за него и направи своя избор, той е готов и ще се подготви за курса. Той се подготвя за курса, като чете и мисли за това, което е прочел по темата, и така се запознава с физическото си тяло и частите, от които то е съставено, различаващо се от неговите психически и психически и духовни натури, които съставляват неговата организация като човек. Не е необходимо той да обира библиотеки или да пътува до места, които са извън пътя, в търсене на написаното по темата. Той ще осъзнае всичко, което е необходимо за него да знае. Много ще се намери по темата в поговорките на Исус и писателя на Новия завет, в много от ориенталските писания и в митологиите на древните.

Статия, която е сугестивна и дава повече информация от която и да е написана в съвремието, е публикувана под заглавието „Еликсирът на живота“ в „Теософист“ от март и април (том 3, № 6 и 7), 1882, на Бомбай, Индия, и преиздадена в обема на събраните съчинения, наречени „Пет години теософия“ в Лондон в 1894, а също и сред други съчинения в том, публикуван в Бомбай в 1887 под заглавие „Ръководство за теософия“. В тази статия , както и в други съчинения по темата, много информация от съществено значение за курса е пропусната.

Безсмъртният живот не се придобива след смъртта; тя трябва да бъде спечелена преди смъртта. Физическият живот на човека в пълна сила не надвишава сто години. Продължителността на живота на човека не е достатъчно дълго, за да може да изпълнява задълженията си в света, да изостави света, да премине през процеса, необходим за да живее вечно и да има безсмъртен живот. За да стане безсмъртен, човекът трябва да преодолее това, което обикновено би било времето му на смърт и да удължи живота на физическото си тяло. За да може физическото тяло да живее през вековете, то трябва да е здраво и силно и имунизирано срещу болести. Конституцията му трябва да бъде променена.

За да промените конституцията на физическото тяло на тази, която се изисква, тя трябва да се преустройва многократно. Органът трябва да замени орган, клетката трябва да замени клетката с повишаване на фиността и качеството. С промяната на клетките и органите ще има и промяна на функциите. След време конституцията на тялото ще бъде променена от процеса на умирането му, който процес започва с раждането и завършва с консумацията му, смъртта в процес на живот, след промяната, смъртният период, е преминал безопасно. За да се възстанови и доведе до такива промени в тялото, тялото трябва да бъде освободено от нечистотии.

Тялото не може да бъде чисто и добродетелно, освен ако има чистота в мисълта, добродетел в мисълта. Чистотата на тялото не се произвежда от простото желание за чистота на тялото. Чистотата на тялото се произвежда в резултат на чистота и добродетел в мисълта. Чистотата и добродетелта в мисълта се развиват чрез мислене без привързаност към мисълта или привързаност в мисълта към резултатите, които следват мисълта, но просто защото е правилно да се мисли така.

Когато умът така мисли, чистотата и добродетелта са спонтанни. Природата на всяка клетка в тялото на човека е резултат от и се причинява от естеството на неговите мисли. Тялото му като цяло е причинено от и е резултат от мислите му като цяло. Според естеството на мислите му, такова ще бъде и тялото му и така ще действа. В резултат на минали мисли, човешкото тяло в неговите части и като цяло сега действа или влияе върху неговия ум. Клетките, когато гладните теглят, дърпат, влияят на ума към нещата, които са от тяхната природа. Ако даде санкция и мисли за това, той ободрява и възпроизвежда клетките на тялото си според тяхната природа. Ако той откаже да санкционира и обмисли естеството на нещата, които така привличат ума му, и вместо това избира други предмети, които според него са най-добри и мисли за тях, тогава старите клетки в тялото му и тяхната природа умират, и новите клетки, които са изградени, са от характера на неговата мисъл и ще съществуват, стига да съществуват, да влияят на неговия ум.

Мъжът не може да остави мисъл или да предложи една мисъл да остави като любовници, които трябва да се задържат за сбогуването си или както жените казват, че продължават сбогом. Този, който поддържа компания или я забавлява, не може да се отърве от една мисъл.

Една мисъл не може да продължи, ако човек я държи или я гледа. За да се отърве от една мисъл, мъжът не трябва да отстъпва или да санкционира присъствието си. Той трябва да обезсърчи присъствието му и да го смъмри, а след това да насочи ума си и да присъства на мисълта, с която би се загрижил. Нежелателната мисъл не може да живее в нежелана атмосфера. Докато човек продължава да мисли правилните мисли, той възстановява тялото си в естеството на мислите си и след това тялото му е имунизирано срещу влияния, които са погрешни и смущават ума му от грешни мисли. Тялото, както е изградено под и с правилна мисъл, става силно и се съпротивлява с власт на това, което не е наред за това.

Физическото тяло се изгражда и поддържа от физическата храна. Така че физическите храни с различно качество ще са необходими, стига тялото да ги изисква и докато се научи да прави без тях. Тялото ще бъде наранено и ще бъде влошено здравето му, ако храните, от които се нуждае, са му отказани. Каквито и храни да са необходими за поддържане на здравето му, трябва да се дават на организма. Видът на храната, от който тялото се нуждае, се определя от естеството на желанието, което го управлява. За да откажете месото на тялото на месоядни животни, ще гладувате и ще го хвърлите в объркване и ще ускорите периода му на смърт. Видът храна, от която тялото ще се нуждае, трябва да се променя, тъй като тялото се променя, а не преди.

Тялото се променя с промяната на желанията, които го управляват. Желанията се променят чрез мисъл. Обикновено мислите на човека следват подтикванията на неговите желания. Желанието управлява ума му. Докато желанието управлява ума му, желанието ще контролира мисълта; мисълта ще засили желанието и желанието ще запази своята природа. Ако човекът няма да позволи на мисълта му да следва желанието, желанието трябва да следва мисълта му. Ако желанието следва мисълта, неговата природа ще бъде променена на тази на мисълта, която следва. Тъй като мислите стават по-чисти и желанията са принудени да следват мисълта, желанията участват в естеството на мислите и от своя страна променят нуждите и исканията на тялото. Следователно човек не трябва да се опитва да определи и промени естеството на тялото си, като го храни с неподходящи за нуждите му храни, а чрез промяна на желанията си чрез контрол на мислите си. Докато човекът контролира и насочва мисълта си да се съобрази с безсмъртния живот и процеса на живот завинаги, тялото ще направи известен и ще иска храната, необходима за неговата промяна в развитието.

Тялото на човека сега зависи от храните на земята за поддръжката му. Земните храни трябва да се използват за дълъг период. Продължителността на периода ще се определя от нуждите на тялото. Тялото ще покаже какви са неговите нужди чрез промените в това какви са обектите на неговите желания. От грубо, тежко или отпуснато тяло тялото ще стане по-компактно, опъващо, подвижно. Неговото грубо усещане за тъпота и тежест ще даде място на фиността на чувствителността и лекотата. Тези промени в тялото ще бъдат придружени и ще направят необходимите промени в земните храни. Ще се установи, че необходимите храни имат най-големи жизнени стойности в най-малкото количество или в насипно състояние. Твърдите храни са необходими почти толкова дълго, колкото тялото да остане клетъчна по структура.

Трябва да се прави разлика между това, което тялото иска и това, от което се нуждае тялото. Желанията на тялото са това, което бяха неговите стари желания, които след това бяха санкционирани и удовлетворени от ума и които бяха впечатлени върху клетките и възпроизведени от тях в други клетки. Нуждите на организма са това, което новите и здрави клетки изискват за капацитета си да съхраняват жизнената сила. Тялото не трябва да се оставя да пости, освен ако храната не стане отблъскваща. Ако започнете бързо, трябва да продължите, докато тялото остава силно и умът бистър. Ако тялото покаже слабост или даде други доказателства за нуждата от храна, трябва да се приема такава храна, както ще се знае, че е най-подходяща.

Тези промени в тялото ще се дължат на промените в клетките на тялото. Колкото по-дълъг е животът на клетките, толкова по-малко храна се изисква за поддържането им. Колкото по-кратък е животът на клетките, толкова повече храна е необходима, за да се осигури материалът, необходим за замяна на загиналите клетки. Ако желанието е същото като онова, което е било отпечатано върху старите клетки, тогава ще е необходима същата храна, която да предостави органични структури за управляващите желания. Ако желанията са се променили, тогава храната, необходима за изграждането на нови клетки, е такава, каквато е съвместима с желанията. Тази съвместимост на храната с желанието става очевидна от глада на клетките и органите в тялото и ще бъде разбрана от човек, когато се запознае с тялото си и се научи да познава неговите нужди. Така твърдите храни ще станат по-фини. Тогава течностите ще се състоят от твърди частици. Тялото ще покаже, че се нуждае от все по-малко храна. Тъй като тялото се нуждае от по-малко храна, всички болести, които може да са били страдания или латентни в тялото, напълно ще изчезнат и тялото ще се увеличи. Силата на тялото не зависи от количеството на консумираната храна, а от количеството и качеството на живот, с което тялото се поставя в контакт с храната, от една страна, и от друга, че няма загуби на живот.

Определени физиологични промени ще съпътстват постепенното спиране на храната. Тези промени ще продължат за продължителен период от време, за да може тялото да се адаптира и да се приспособи към новите условия, в които ще прерасне и към новите функции, които трябва да изпълнява. През този период тялото се разминава с тежките си физически части и прераства в нови тела, като змия се отмества от кожите си. Намалява се физическата активност на органите на храносмилането. Наблюдава се намаляване на секретите на стомаха, черния дроб, панкреаса. Алиментарният канал става по-малък. Циркулацията на кръвта става по-бавна, а сърцето бие по-малко. По време на тези промени този, който ги претърпява, прераства в ново детство на тялото. Желанията му са прости и животът му се увеличава. Когато премина в детството си, новото тяло навлиза в период на юношество. В този период на юношеството падат сякаш сенките на всички предишни периоди на юношеството от многото животи. В този период достигат събитията от всички предишни подобни периоди на живот и така в периода на юношеството на новото тяло се появяват отново тенденциите, които са били от онези минали етапи на юношеството. Този юношески етап от новия живот на тялото е опасен период в развитието. Ако се вземат под внимание нейните импулси, целият прогрес спира и човекът отново попада в по-нисък етап на светския живот от този, от който се е появил. Ако тази точка бъде пропусната, няма да е необходима твърда храна. Ще последват и други физиологични промени. Алиментарният канал ще се затвори и краят му ще се съедини с кокцигеалната жлеза. Храната, която се приема, ще се абсорбира от тялото, а всякакви отпадни вещества ще се отделят през порите на кожата. След това няма да е необходимо да приемате подхранване през устата, въпреки че подхранването може да се приема през устата. Храненето може да се абсорбира през кожата, тъй като отпадъчните вещества вече се отделят. На етап от развитието на организма той вече няма да има нужда от по-богата храна, отколкото от водата. Ако тялото се пренесе до предела на своето развитие, то ще зависи от въздуха за неговото подхранване и нужната вода ще се абсорбира от въздуха.

(Следва продължение)