Фондация Слово
Споделете тази страница



НА

WORD

Vol 16 октомври 1912 Номер 1

Авторско право 1912 от HW PERCIVAL

Живее завинаги

(Продължение)

За да позволи на тялото да продължи в процеса на живот завинаги, трябва да се откажат определени неща, да се избягват определени практики, определени тенденции, емоции, настроения и представи трябва да са изчезнали, защото те се смятат за недостойни, безполезни или неразумни. Не трябва да се поставят на тялото ненужни ограничения, нито действията му да се проверяват излишно. Не трябва да има копнеж за някакви специални храни. Храната не е край; това е просто средство за постигане. Храненето и времето за изхранване не трябва да е въпрос на нетърпение, а на задължение.

Трябва да се откажат всички наркотици и наркотици. Наркотиците и наркотиците свръхстимулират или умъртвяват органите и нервите и причиняват дегенерация на организма.

Никакви вина, алкохолни напитки или алкохолни упойващи или стимуланти от всякакъв вид не могат да се приемат под каквато и да е форма. Алкохолът възпалява и дезорганизира тялото, възбужда нервите, преувеличава или инхибира сетивата, има склонност да дисбалансира и разстройва ума от мястото си в сетивата и отслабва, болести или убива генеративното семе.

Цялата сексуална търговия трябва да бъде прекратена, всички практики да бъдат прекратени, в които е замесена сексуалната природа. Генеративната течност трябва да се задържа в тялото.

Сърцето не трябва да бъде насочено към нищо в света или от света. Бизнесът, обществото и официалният живот трябва да бъдат изоставени. Те могат да бъдат изоставени само когато вече не са задължения. Други поемат задълженията, когато той надрасне и е готов да ги напусне. Съпругата, семейството и приятелите трябва да бъдат изоставени. Но това не трябва да е, ако отказът би им причинил скръб. Съпругата, съпругът, семейството и приятелите се нуждаят от едно не повече, отколкото човек има нужда от тях, въпреки че нуждите са различни по вид. Съпругата или съпругът, семейството и приятелите, на които човек мисли, че е предан, не са истинските обекти, които извикват неговата преданост. Той рядко се посвещава на тези индивиди, а по-скоро на чувствата, емоциите или конкретните желания в себе си, които се събуждат, стимулират и развиват вътре от съпругата, съпруга, семейството или приятелите. Той отговаря на тях до степента, в която отговорът удовлетворява това в него, което те представляват за него. Неговата преданост и привързаност са към желанието за съпруга, съпруг, семейство, приятели вътре в него, а не към жена, съпруг, семейство и приятели извън него. Те са само отражения или средства, чрез които той се стреми да задоволи вътрешни желания, които те отразяват и стимулират. Ако органите или функциите на тялото, или определени емоции или чувства, отнасящи се до съпруг, съпруга, семейство, приятели, в него умрат, увредят се или се износят, тогава е малко вероятно той да се грижи за тези външни индивиди - със сигурност щеше не се интересуват по същия начин, по който той се е грижил за тях преди. Чувствата му ще се променят към тях. Той може да изпитва отговорност или съжаление към тях като към нуждаещ се непознат или да се отнася към тях с безразличие. Докато съпругата, семейството или приятелите се нуждаят от нечии грижи, защита или съвет, те трябва да бъдат дадени. Когато човек е готов да напусне съпруга, семейство или приятели, те нямат нужда от него; няма да им липсва; той може да отиде.

Емоциите не трябва да получават свободно царуване. Те трябва да бъдат сдържани. Такива настроения или емоции като желанието да се помогне на бедните или да се реформира света не трябва да се допуска да изтича в него. Самият той е горкият. Самият той е светът. Той е този в света, който най-много се нуждае и заслужава помощ. Той е светът, който трябва да бъде реформиран. По-трудно е да реформираш света, отколкото да реформираш себе си. Той може да даде повече ползи на света, когато се е откупил и реформирал, отколкото ако трябва да прекара безброй животи сред бедните. Това е негова работа и той започва да се учи и да го прави.

Той не може да се откаже от нещата, от които е необходимо да се откаже, нито да върши нещата, които трябва да направи, освен ако правенето или отказването не е предшествано от медитация. Няма смисъл да се опитвате да живеете вечно без медитация. Съвпадението с целия процес и от съществено значение за неговото развитие е система за медитация. Без медитация напредъкът е невъзможен. В медитацията се решава от какво трябва да се откаже. Там се случва истинското отказване. По-късно, когато настъпи подходящото време, нещата, отказани от медитацията, се правят по външни обстоятелства, естествено, за да отпаднат. Извършените действия, извършените неща, които са необходими на живите завинаги, първо се преглеждат и се правят в медитация. Причината за постигането на живот завинаги е в медитацията.

Нека бъде разбрано: Споменатата тук медитация не е свързана с нито свързана с никакви съвременни учители, нито с каквито и да е практики като повторение на дума или набор от думи, гледане на предмет, вдишване, задържане и издишване на дъх, нито се опитва да центрира ума върху някаква част от тялото или върху нещо на далечно място, изпадане в каталептично или транс състояние. Споменатата тук медитация не може да бъде ангажирана от никаква физическа практика, нито от някакво развитие или практика на психическите сетива. Това ще попречи или ще попречи на споменатата тук медитация. Нека също така се разбере, че не трябва да се плащат пари или не може да се получава за информация относно медитацията. Този, който би платил да бъде научен как да медитира, не е готов да започне. Този, който би получил пари пряко или косвено под какъвто и да е предлог, какъвто и да е, не е влязъл в истинска медитация, иначе няма да има нищо общо с парите във връзка с медитацията.

Медитацията е съзнателното състояние, в което човекът се научава да знае и знае, както себе си, така и всяко нещо във всеки от световете, че може да има нетленно битие и свобода.

Вярата на света е, че знанията относно всеки предмет могат да бъдат получени само чрез наблюдение, физически анализ и експерименти с това нещо. Това е така само отчасти. Никакви експерименти или опит с нещо само от неговата физическа страна, никога не могат да доведат до знание за това нещо. Всички трудове на всички учени в много науки не са довели до пълни познания относно нито един обект на тяхното изследване по отношение на това какъв е този обект и неговия произход и източник. Обектът може да е анализиран и да са записани неговият състав и преобразувания, но причините за съставляващите му елементи не са известни, връзките, които обединяват елементите, не са известни, елементите в техните крайни елементи не са известни и ако обектът е органичен, животът не е известен. Възприема се само появата на обекта от неговата физическа страна.

Нищо не може да се знае, ако се подходи от физическата му страна. При медитация медитиращият научава за даден обект и познава обекта в неговото субективно или абстрактно състояние и без никакъв контакт с обекта. След като разбере в медитация какъв е обектът, той може да изследва физическия обект и да го подложи на анализ. Подобно изследване или анализ не само ще демонстрира знанията му, но може и да знае в детайли обекта от неговата физическа страна, както никой учен не може да знае. Той ще знае елементите в техните предфизични състояния, как и защо те са свързани и свързани и как елементите се кондензират, утаяват и кристализират във форма. Когато един обект се изучава от неговата физическа или обективна страна, сетивата трябва да се използват, а сетивата да се правят на съдиите. Но сетивата са ограничени в действието си до чувствения свят. Те нямат никаква част или действие в менталния свят. Само умът може да действа съзнателно в менталния свят. Физическите обекти или психическите обекти са представени преди това в менталния свят. Съществуват законите, които управляват действията на всички неща, свързани с появата на всеки физически или психически обект.

Всички процеси и резултати от физическия, психическия и психическия свят могат да се възприемат в медитацията, тъй като медитиращият се научава да използва своите умствени способности във връзка с или независимо от сетивата си. Медитиращият не може веднага да различи умствените си способности от сетивата си, нито начина, по който способностите са свързани и оперират чрез сетивата му, нито може да анализира веднага предмет в крайните му части и да синтезира частите, нито може да знае това в медитация наведнъж като цяло. Тази способност и знания се придобиват от предаността му към него.

Колко скоро ще успее да научи всичко, което трябва да се знае за даден предмет или предмет в медитация, ще зависи от развитието и контрола, който той има над ума си, когато започне, от контрола, който има над желанията си, от неговата преданост към работата и върху чистотата на мотива в волята му да живее вечно. Някои умове са по-добре приспособени да медитират върху абстрактни теми, отколкото върху конкретни неща, но това обикновено не е така. Повечето умове са по-добре приспособени да учат, като започнат с обективния свят и напредват в медитацията към обектите или предметите на психическия и психическия свят.

Медитацията тук, която трябва да бъде очертана и която трябва да предхожда и съпътства психофизиологичните промени в работата на живота завинаги е: от физическото състояние, чрез което умът е обвързан, ограничен и обусловен, през психическия емоционален свят, където той е привлечен, заблуден и увлечен, в менталния свят, в света на мисълта, където може да се движи свободно, да научава и да познава себе си и да възприема нещата такива, каквито са. Следователно обектите или предметите, върху които ще се медитира, ще бъдат тези на физическия свят, на психическия, на менталния свят.

Съществува четвърти ред или вид медитация, която има общо с ума в крайното му състояние като ума в духовния свят на познанието. Няма да е необходимо да очертаваме тази четвърта медитация, тъй като тя ще бъде открита и позната от медитиращия, докато напредва в медитацията на третия или умствения свят.

Има четири степени в медитация, във всеки от световете. Четирите степени на медитация във физическия свят са: вземане и държане в ума на предмета или вещта, върху която ще се медитира; подлагане на този предмет или нещо на изследване от всяко и всички сетива от тяхната субективна страна; обмисляне или размишляване върху това нещо като предмет, без използването на сетивата и само с помощта на ума; да знаеш нещото такова, каквото е, и да го знаеш във всеки от световете, където може да влезе.

Четирите степени на медитация в психическия свят са: подбор и фиксиране в ума на всяко такова нещо като елемент, емоция, форма; да видите как е свързано и влияе върху всяко от сетивата и как сетивата го разглеждат и влияят; размишляване над сетивата, тяхното предназначение и отношение към ума; познаване на възможностите и ограниченията на сетивата, действието и взаимодействието между природата и сетивата.

Четирите степени на медитация в менталния свят са: да замислиш една мисъл и да я държиш с благоговение в ума; да възприема начина, по който сетивата и природата влияят и са свързани с мисълта или действието на ума; да се съзерцава мисълта и ума във връзка с и като отделни от сетивата и природата, как и защо умът и мисълта влияят върху природата и сетивата и да обмислят целта на действието на ума спрямо себе си и спрямо всички други същества и неща; да знаем какво е мислене, каква е мисълта, какъв е умът.

(Предстои заключение)