В безбрежния океан на Космоса излъчва централното, духовното и Невидимото слънце. Вселената е неговото тяло, дух и душа; и след този идеален модел са в рамка ВСИЧКИ НЕЩО. Тези три излъчвания са трите живота, трите степени на гностичната плерома, трите „кабалистични лица“, за ДРЕВНИЦА на древния, светият на възрастните, великият Ен-Соф, има форма „и тогава той има няма форма. "

—Изис разкри.

НА

WORD

БРАТСТВО

ИМА нарастваща нужда от списание, чиито страници ще се отварят за свободното и безпристрастно представяне на философията, науката и религията въз основа на етиката. Словото е предназначен да задоволи тази нужда. Етиката се основава на братството.

Нашето намерение е да дадем място на статии, написани в подкрепа на всяко движение, стига основният предмет да работи за братството на човечеството.

Човечеството е едно голямо семейство, колкото и широко да е разделено от предразсъдъците на раса и верую. Искрено вярваме в идеята, която се изразява само частично от думата „братство“. Значението на тази дума е ограничено до всеки човек, от неговите склонности, склонности, образование и развитие. Съществува толкова голямо разнообразие от мнения относно значението на думата братство, колкото и значението на думата Истина. За малко дете думата „брат” носи със себе си мисълта за помощ и защита от човек, който може да я защити срещу своите противници. Това означава за по-големия брат, че има кого да защити. За член на църква, на тайно общество или клуб, той предлага членство. Социалистът го свързва с споделяне или сътрудничество в икономически смисъл.

Въплътена, ослепена и дрогирана от сетивни впечатления в ревящ бурен свят, душата не осъзнава истинското си положение пред своите близки души.

Братството е неразривната връзка, съществуваща между душата и душата. Всички фази на живота са склонни да учат душата на тази истина. След дълго изучаване и продължаване на стремежа, идва момент, когато братството се разбира. Тогава душата знае, че това е истината. Това идва като при светкавица. Светкавиците на осветлението идват при всички в определени моменти от живота, като първата връзка на душата с нейното тяло, пробуждането към съзнанието в света като дете и по време на смъртта. Светкавицата идва, отива и се забравя.

Има две фази на осветяване, които се различават от горните, светкавица по време на майчинството и осветяване на Брат на човечеството. Знаем, че дългите месеци на болка и безпокойство и скръб, които предхождат раждането на детето, ускоряват чувствата на „майката“. В момента на първия плач на новороденото дете и в момента, в който тя усеща, че животът ѝ се изчерпва, има мистерия, разкрита на сърцето на „майка“. Тя вижда през портите на Живота на един по-велик свят и за миг в нейното съзнание проблясва тръпка, лъч светлина, свят на познание, разкривайки й факта, че има единство с друго същество, което, макар че самата й същност все още не е самата тя. В този момент идва усещането за екстаз, чувство за единство и за неразривната връзка между едно същество и друго. Това е най-съвършеният израз на безкористност, братство, любов, който имаме в нашия човешки опит. Светкавицата преминава и се забравя. Обикновено любовта скоро се свежда до тази на ежедневното майчинство и потъва до нивото на майчинския егоизъм.

Съществува аналогия между знанието за отношението на детето към неговата майка и отношението на два пъти родения човек към Атман или Вселенски Аз. Майката чувства родството и любовта към детето си, защото по време на този мистериозен момент една от завесите на живота е отменена настрана и между душата на майката и душата на детето има среща, взаимно разбиране, на този, който трябва да пази и защитава, и другия, който трябва да бъде защитен.

Неофитът, чрез много животни на стремеж и копнеж за духовна светлина, най-сетне достига до момента, в който светлината пробива. Той стига до тази цел след много дни на земята, след много животи във всички фази, условия, обстоятелства, с много хора , в много страни, по време на много цикли. Когато е преминал през всички, той разбира чертите и симпатиите, радостите и страховете, амбициите и стремежите на своите събратя - които са другите му себе си. В неговия свят се ражда ново съзнание: съзнанието на братството. Гласът на човечеството събужда сърцето му. Звукът е дори като викът на новороденото бебе към ухото на „майката“. Още: има преживяна двойна връзка. Той чувства връзката си с голямата Душа-родител, както и детето с родителя си. Той също така изпитва желание да защити и защити, дори както майката би защитавала детето си. Никакви думи няма да опишат това съзнание. Светът става осветен. Съзнанието на Вселенската Душа се събужда в тази. Той е брат. Той е два пъти роден, два пъти роден.

Както викът на бебето събужда у майката нов живот, така и за ускорения мъж се отваря нов живот. В шума на пазара, в тишината на безлунната пустиня или когато е сам в дълбока медитация, той чува вика на Голямото сираче човечество.

Този призив му отваря нов живот, нови задължения, нови отговорности. Както детето към майка си, така и човечността към него. Той чува нейния вик и усеща, че животът му угасва. Нищо няма да го задоволи, освен живот, отдаден на доброто на човечеството. Той желае да го осигури като баща, да го подхранва като майка, да го защитава като брат.

Човекът все още не е влязъл в пълно съзнание за братството, но може поне да теоретизира за това и да започне да прилага своите теории на практика.