Желанието е причина за раждането и смъртта, а смъртта и раждането,
Но след много животи, когато умът е преодолял желанието,
Желание свободно, самопознание, възкръсналия Бог ще каже:
Роден от твоето утроба на смъртта и тъмнината, о, желание, аз се присъединих
Безсмъртният домакин.

- Зодиакът.

НА

WORD

DESIRE

От всички сили, с които трябва да се бори човешкият ум, желанието е най-ужасното, най-измамното, най-опасното и най-необходимото.

Когато умът първо започне да се въплъщава, той се ужасява и отблъсква от жизнеността на желанието, но чрез асоциацията отблъскването става привлекателно, докато умът най-накрая се измами и заглуши в забравата чрез чувствените си наслади. Опасността е, че чрез желание за себе си умът може да преговаря с желанието много по-дълго, отколкото би трябвало, или да избере да се идентифицира с, и така да се върне към тъмнината и желанието. Необходимо е желанието да даде съпротива на ума, че като види чрез своите илюзии умът ще познае себе си.

Желанието е спящата енергия в универсалния ум. С първото движение на универсалния ум, желанието пробужда в активността микробите на всички съществуващи неща. Когато се докосва от дъха на ума, желанието се събужда от латентното си състояние и то обгражда и прониква във всички неща.

Желанието е сляпо и глухо. Не може да вкуси, или да помирише, или да докосне. Въпреки че желанието е без сетива, все пак то използва сетивата, за да служи на себе си. Макар и сляп, той достига през окото, привлича и копнее за цветове и форми. Макар и глух, той слуша и пие през ухото звуците, които стимулират усещането. Без вкус, все пак то гладува и се задоволява с небцето. Без миризма, но през носа вдишва миризми, които разбъркват апетитите му.

Желанието присъства във всички съществуващи неща, но става въпрос за пълно и пълно изразяване само чрез живата органична животинска структура. И желанието може да бъде постигнато само с, овладяно и насочено към употреби, по-високи от животното, докато то е в естественото си животинско състояние в човешкото животинско тяло.

Желанието е ненаситен вакуум, който причинява постоянното идване и излизане на дишането. Желанието е водовъртежът, който би привлякъл целия живот в себе си. Без форма желанието навлиза и поглъща всички форми чрез своите постоянно променящи се настроения. Желанието е октопод, дълбоко вкоренен в половите органи; пипалата му се протягат през пътищата на сетивата в океана на живота и служат на неговите никога неудовлетворени изисквания; кипящ, пламтящ, огън, той бушува в своите апетити и похоти и побърква страстите и амбициите, със сляп егоизъм на вампира той извлича силите на самото тяло, чрез което гладът му се успокоява, и оставя личността изгорена изсипете пепел върху прахът на света. Желанието е сляпа сила, която обезсилва, застоява и задушава и е смърт за всички, които не могат да задържат присъствието му, да го превърнат в знание и да го преобразуват в воля. Желанието е въртележка, която привлича всяка мисъл за себе си и я принуждава да осигури нови мелодии за танца на сетивата, нови форми и предмети за притежание, нови течения и искания за задоволяване на апетита и зашеметяване на ума и нови амбиции за поглезене на личност и поддават на неговия егоизъм. Желанието е паразит, който израства, изяжда и напълнява ума; влизайки във всичките си действия, той е хвърлял блясък и е карал ума да мисли за него като за неразделна или да го идентифицира със себе си.

Но желанието е силата, която кара природата да възпроизвежда и ражда всички неща. Без желание половете биха отказали да се чифтосват и да възпроизвеждат своя вид, а дишането и умът вече не биха могли да се въплъщават; без желание всички форми биха загубили своята привлекателна органична сила, биха се разпаднали на прах и разпръснати във въздуха, а животът и мисълта не биха имали дизайн, в който да се утаят, кристализират и променят; без желание животът не би могъл да реагира на дишането, да покълне и да расте, и липсата на материал, върху който да работи, мисълта би спряла своята функция, би престанала да действа и би оставила ума нерефлективна празнота. Без желание дъхът не би причинил проявлението на материята, вселената и звездите биха се разтворили и върнали в единствения първичен елемент, а умът не би открил, че е себе си преди общото разпадане.

Умът има индивидуалност, но желанието няма. Умът и желанието произтичат от същия корен и същност, но умът е един голям еволюционен период преди желанието. Понеже желанието е свързано с ума, то има силата да привлича, влияе и заблуждава ума в убеждението, че те са идентични. Умът не може без желание, нито може да желае без ума. Желанието не може да бъде убито от ума, но умът може да повиши желанието от по-ниски към по-висши форми. Желанието не може да напредне без помощта на ума, но умът никога не може да се опознае, без да бъде изпитан от желанието. Задължение на ума е да възбужда и индивидуализира желанието, но тъй като желанието е невежи и слепи, заблудата му държи ума затворник, докато умът не види чрез заблудата и ще бъде достатъчно силен да устои и да покори желанието. Чрез това знание умът не само вижда себе си като различен и защото се освобождава от невежеството на животинското желание, но също така ще инициира животното в процеса на разсъждения и така ще го издигне от тъмнината му в равнината на човешката светлина.

Желанието е етап от съзнателното движение на субстанцията, тъй като тя се вдъхва в живот и се развива чрез най-висшата форма на секс, при която се достига върхът на желанието. След това чрез мисълта то може да се отдели и да премине отвъд животното, да го обедини с душата на човечеството, да действа разумно със силата на божествената воля и така в крайна сметка да стане Единното съзнание.