Тази система се състои от два основни ствола или въжета на ганглии (нервни центрове), простиращи се от основата на мозъка до опашната кост и разположени отчасти на прав и лявата страна и отчасти пред гръбначния стълб; и на три големи нервни плексуси и много по-малки ганглии в телесните кухини; и на множество нервни влакна, простиращи се от тези структури. Двата шнура се сближават отгоре в малък ганглий в мозъка, а отдолу - в кокцигеалния ганглий пред кокцикса.

На фиг. VI-B, отляво на гръбначния стълб, е посочен един от двата шнура на неволната нервна система. От него се вижда, че разширяват широкото разклонение на нервните влакна, които форма плексусите, които се разпространяват като паяжини върху храносмилателната и другите органи в телесните кухини; при слънчевия сплит те се съединяват от вагусния нерв на доброволната система.

Фиг. VI-C е скица, показваща двата ганглионни шнура на неволевата система, сближаващи се отдолу; тичане между тях е гръбначният мозък, завършващ близо до опашната кост. Отстрани са обозначени бъбреците, наднискани от надбъбреците.

ПЪТИТЕ НА ЛУНАРСКИЯ ГЕРМ И СОЛАРНИЯТ ГЕРМ В ОРИДИНАРНИЯ ЧОВЕК

Яйцеклетката в женското тяло и сперматозоидът в мъжкото тяло съответстват на лунен зародиш и слънчев зародиш, в едно и също лице; тези два зародиша са материалът за а божествена концепция по Триединно Аз, за изграждането на усъвършенствано, без секс, регенерирано тяло, от което трябва да се издаде а форма тяло за изпълнител, а живот тяло за мислителИ светлина тяло за знаещ от Триединно Аз, (Фиг. VI-D).

- лунен зародиш: Веднъж месечно лунен зародиш се образува в задната част на хипофизното тяло, (Фиг. VI-A, a), и се спуска на прав отстрани, по дължината на ствола на неволната нервна система и нейните клони (фиг. VI-B), към слънчевия сплит, където те се съединяват от прав вагус нерв на доброволната система. Клоните на тези структури са широко разпределени по кухините на тялото, особено над органите на храносмилателната система, и продължават надолу в таза. Тъй като лунен зародиш достига най-ниското точка, той преминава от лявата страна, чрез кокцигеалния ганглий пред опашната кост и се изкачва до областта на левия бъбрек; но обикновено тя се връща обратно към половите органи и се губи.

- слънчев зародиш: Има само един слънчев зародиш за всеки живот, Обикновеният ход на слънчев зародиш е: Веднъж годишно в продължение на шест месеца се спуска от областта на епифизното тяло, в прав полукълбо на гръбначния мозък до областта на първия лумбален прешлен; след това, по време на или в продължение на шест месеца, след преминаване към и възходящо в лявото полукълбо на гръбначния мозък, той се връща към главата.

БОЖЕСТВО, „НЕМАКУЛЯЛНО” КОНЦЕПЦИЯ И РЕГЕНЕРИРАНЕ НА ФИЗИЧЕСКИЯТ ТЯЛ

Регенерация започва с мислене когато, чрез самоконтрол, на лунен зародиш не се губи, след като е достигнал областта на левия бъбрек, (фиг. VI-C); вместо това, той продължава своя възходящ ход и се изкачва към мозъка, - завършвайки първия кръг.

На следващия месец на лунен зародиш слиза отново, заедно с следващите лунен зародиш; ако и когато лунните микроби са запазени за тринадесет кръга, равни на една слънчева година, а тринадесетте са се слели в един, а божествена концепция се осъществява в главата, чрез съединението на лунния зародиш с слънчев зародиш, чрез издаване на светлина от телата на хипофизата и епифизата. Засега в човешкото тяло са настъпили само леки структурни промени.

След това божествена концепция зародишът се спуска върху прав страна до таза; сега, обаче, вместо да се издигне в неволната нервна система от лявата страна, тя се свързва с доброволната система, като изгражда „мост” от кокцигеалния ганглий до терминалната нишка, (което от това път е развил централен канал отгоре надолу към опашната кост).

- лунен зародиш след това се отваря и влиза в терминалната нишка и по този начин е на форма пътеката на Великия път и след това преминава нагоре към близо до кръстовището на 1-ви лумбален и 12-ти дорсален прешлен, в рамките на централния канал. Изграждането на „моста” и по този начин осъществяването на връзката между двете нервни системи бележи определена промяна в структурата на тялото.

A божествена концепция е началото на изграждането на а перфектно физическо тяло, която трябва да бъде средата за три по-фини тела; тоест един, всеки, за форма-отдаване на изпълнител- живот-отдаване на мислителИ светлина-отдаване на знаещ от Триединно Аз.

Когато лунен зародиш е пътувал нагоре във влакната до 12-тия гръбен прешлен, той се е превърнал в ембрионален форма тяло; на това точка той е посрещнат от и се слива с слънчев зародиш, който е слязъл в прав полукълбо на гръбначния мозък. Заедно те влизат в и се изкачват през централния канал на гръбначния мозък, до 7-ия шиен прешлен. Разстоянието между 12-тия дорзален и 7-ия шиен кост бележи живот и докато сте по този път, the слънчев зародиш се развива в ембриона живот тяло. Пътуване по централния канал на гръбначния мозък, ембриона форма и ембриона живот телата се срещат на 7-ия шиен прешлен от a светлина зародиш от тялото на хипофизата; това поставя началото на светлина път и на ембриона светлина тяло. Тогава ембриона светлина тяло, придружено от ембриона живот намлява форма тела, напредва през продълговата медула и понс варолии към епифизното тяло, отваря епифизата и запълва всички камери и пространствата между свиванията и непосредствено около мозъка, с светлина, По-късно трите ембрионални тела достигат пълното си развитие и се изкачват през горната част на главата и изпълнител- мислител и знаещ от Триединно Аз са установени в него. Най- изпълнител след това е достигнало съвършенство и Триединно Аз пълен е в съвършено, без секс, регенерирано, безсмъртно физическо тяло и в края на Великия път. Другите два от тройния път, The Way of мислене и Пътят във вътрешността на земята, след това са успешно пропътувани.