Демокрацията е самоуправление

Харолд У. Персивал

ЧАСТ III

ДЕМОКРАТИЯ ИЛИ ДЕСТРУКТИВНОСТ?

В настоящата човешка криза всички училища на мисълта или “измите”, свързани с управлението, трябва по необходимост да попадат под един или друг от два принципа или мисли: мисълта за демокрацията или мисълта за унищожение.

Демокрацията е самоуправление, като индивиди и като народ. Преди да може да има истински самоуправляващи се хора, всеки един от хората, които имат глас в правителството, трябва да се самоуправлява. Той не може да се самоуправлява, ако неговата преценка се въздейства от предразсъдъци, партии или от личен интерес. По всички морални въпроси той трябва да бъде ръководен от закон и справедливост, чрез правота и разум отвътре.

Унищожението е груба сила, безразлично насилие на личен интерес. Грубата сила се противопоставя на закона и правосъдието; той пренебрегва целия контрол, различен от груба сила, и би унищожил всичко по пътя на получаването на това, което иска.

Войната в света е между моралната сила на демокрацията и грубата сила на разрушението. Между двамата не може да има компромис или споразумение. Човек трябва да бъде победител на другия. И понеже грубата сила отхвърля споразуменията и морала като слабост и страхливост, насилствената сила трябва да бъде завладяна. Всяко спиране на войната само ще удължи психическата агония и телесното страдание на хората. За да бъде демокрацията победител, хората трябва да бъдат завоеватели на себе си, чрез самоуправление. Победата на демокрацията, от хората, които се самоуправляват, ще научи завладените, които представляват груба сила, да бъдат също самоуправлявани. Тогава може да има истински мир и честен просперитет в света. Ако суровата сила беше да завладее морала и демокрацията, тогава грубата сила щеше да доведе до разруха и разрушение върху себе си.

Лидерите във войната могат да водят и ръководят, но не могат да решат коя страна ще бъде победител. Всички хора на земята с мислите и действията си сега решават и в крайна сметка ще решат дали грубата сила ще донесе разруха и разрушение на земята или дали моралната сила на демокрацията ще надделее и ще развие траен мир и истински напредък в света. Това може да стане.

Всеки човек на света, който се чувства и желае и може да мисли, е чрез това чувство и желание и мислене, един в определянето на това дали ние, хората, ще бъдем самоуправление; и кой ще победи в света - самоуправление или груба сила? Има голяма опасност в забавянето, в отлагането на въпроса. Това е времето - докато е жив въпрос в съзнанието на хората - да се разреши въпросът.